Българското чудо: Сами да си спрем „нашите” стотици милиони от ЕС

стотици милиони, еврозона евро ецб

 „По Плана за възстановяване и устойчивост само в частта за общински проекти имаме 1% усвояване. Представете си с останалите 99% какво бихме могли да направим. От оперативните програми и Плана за възстановяване и устойчивост общо имаме по-малко от 5% усвояване”,  коментира Ева Майдел, кандидат за евродепутат от ГЕРБ-СДС.

Това са инструментите, които можехме да използваме за догонване. БВП на глава от населението у нас през 2007 г. беше 45 процента. Сега е над 60 процента. Догонването се случва, но с бавни темпове, казва още Майдел. И основната причина е нестабилното управление на страната през последните години.

„Трябва да водим този дебат – как да направим икономиката ни по-конкурентоспособна и какви добри проекти за еврофинансиране да предложим, добави тя.

В момента икономиката ни се намира в средата на периода, в който на теория има достъп до най-много европейско финансиране въобще. Към 2020 г., когато бяха договорени парите за периода 2021 – 2029-та средствата за България възлизаха на 29 милиарда евро. Тази сметка включва европейски програми, план за възстановяване и земеделски субсидии и се равнява на общите пари, получени в последните два програмни периода – от 2007 до 2023 година.

Въпреки големите надежди и обещания, съвсем реален е шансът страната да не получи второ плащане по плана за възстановяване. Засега тя остава единствената членка на ЕС, която е получила само първия транш. Подадохме искането преди цели 7 месеца, но плащане по него няма заради неизпълнени ангажименти. Еврокомисията беше принудена да да спре часовника, за да може пропуските да се изчистят, само че това така и не стана.

Четири ангажимента за реформи останаха неизпълнени на ниво второ плащане. Все още няма приет закон за личния фалит, пътната карта за климатична неутралност бе преработена, но не бе приета в новия й вид до излизането на парламента във ваканция заради изборите, няма приети процедурни правила за избор на членове на антикорупционната комисия.

За капак към тази несвършена работа парламентът добави още едно ключово отстъпление – отлагането на либерализацията на пазара на електроенергия. Предвиждаше се функциите на НЕК като обществен доставчик да отпаднат от 1 юли и търговията на едро да се осъществява през Българската независима енергийна борса. За отлагане на либерализацията до 1 юли 2025 г. има обективни причини – много нерешени проблеми, но така или иначе това остава неизпълнен ангажимент.

А всеки неизпълнен ангажимент за ключова реформа по Плана за възстановяване и устойчивост води до замразяване на минимум 88,6 млн. евро в случая на България. Ако се прецени, че реформата е много важна и е свързана с отправяни към нашата държава препоръки от Брюксел, се прилага коефициент за увеличаването на тази сума.

Случаят с либерализацията е точно такъв, а при прилагане на коефициент 2 замразената сума ще стигне 177 млн. евро.

Сходна е картината и при пътната карта за климатична неутралност. Това също е ключова реформа и в този случай също може да се очаква замразяване на голяма сума.

Сред старите препоръки към България е и законът за личния фалит и промяната в рамката за несъстоятелността, поради което пък може да очакваме замразяване на поне 88,6 млн. евро. Методологията е такава, че блокирането на средства е много по-голямо при неизпълнените реформи, отколкото при инвестициите, а по линия на второто плащане страната ни бави само реформи.

Чаканата от нас сума по второто плащане е 653 млн. евро обаче Европейската комисия едва ли ще дочака приемането на всички изброени документи след изборите. При такъв вариант България по регламент би получила 6 месеца отсрочка да отстрани пропуските и ако не го направи, губи окончателно парите. А още отсега е ясно, че няма да има влезли в сила промени в Закона за енергетиката до изтичане на 6-те месеца. 

Извън второто плащане на дневен ред стои предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост. Тук залогът вече не са само промените, свързани със съдбата на въглищната енергетиката. Заради забавяния и други проблеми страната ще иска промени при общо 36 инвестиции и 10 реформи. При инвестициите на практика ще се предоговарят близо 20% от всички оставащи за изпълнение договори.

И така: изпълнили сме 7% от заложените инвестиции и реформи по плана за възстановяване. Средно изпълнението за целия ЕС е 18 процента. Съседна Гърция е с 23% изпълнение, Румъния – с 14%, Хърватия – с 28 на сто.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Как смятате, промените по бул. "Витоша" и бул."Патриарх Евтимий" ще подобрят ли организацията на движението в центъра на София?

Подкаст