Индустриалното производство в България спада през март със 7.6% на годишна база. Това е 15-ти пореден месец на намаление и обхваща практически всички сектори.
За продължителния срив има редица вътрешни структурни и политически причини, но не може да се подминат и външните – деиндустриализацията на Европа и загубата на конкурентоспособност спрямо Азия и САЩ.
Според европейската статистика България е трета в ЕС по спад на промишленото производство към януари.
У нас през този месец промишлеността е отслабнала с 2,5 на сто спрямо декември 2023 година. Тогава, също на месечна основа, промишлеността ни е увеличила обема си с 4 на сто, след като през ноември е била надолу с 4,4 на сто, показват данните на Евростат.
През януари 2024-та пък, в сравнение със същия месец на предишната година, индустрията ни е “изтрила” 7,6 на сто от продукцията си, като в Евросъюза по-зле са се представили само Ирландия (-34,1 на сто) и Естония (-8,6 на сто).
На годишна база през януари в България е намаляло производството на дълготрайни потребителски стоки (-21,7 на сто), на капиталови стоки (-10 на сто), на недълготрайни потребителски стоки (-7,4 на сто) и на енергия (-1,3 на сто).
Подобно е положението в цяла Европа.
Продукцията на промишления сектор е намаляла през януари 2024 г. спрямо декември 2023-та с 2,1 на сто в ЕС и с 3,2 на сто в еврозоната. А спрямо същия месец на 2023-та съответно с 5,7 на сто и с 6,7 на сто.
Сегашната икономическа покруса по странен начин начин кореспондира с безмерния индустриален оптимизъм от началото на годината.
Ето го: „Българското индустриално производство е много по-голямо, откогато и да било в периода на социализма. И расте експоненциално в последните години. Не само обемът е рекорден. Скоростта, с която расте през 2020, 2021 и 2022 година, е рекордна.
Износът на индустриални стоки, произведени в България, чупи всички исторически рекорди. Т.е. България не е деиндустриализирана държава. Точно обратното – България е една от държавите в горната част на таблицата по индустриализация в Европа. Гледано към брутен вътрешен продукт е трета-четвърта в Европа”.
Това разказваше миналата година бившият евродепутат, а сега кандидат Радан Кънев. И едва ли е спекулирал, той е икономически грамотен човек, умее да работи със статистика.
Кънев дори ни сложи в списъка на зелените отличници.
„В сравнение с 80-те, но и в сравнение с 90-те години българската индустрия е уникално чиста. В момента в голямата си част българската индустрия е малко по-чиста от повечето индустрии в Германия и много по-чиста отколкото доста индустрии в Испания и Италия”, отбелязва политикът.
Но нека не веем байрака из Европа, а да клекнем при нашите си проблеми. Може би най-големия е тежката администрация и намесата на държавата в бизнеса.
Развитието на икономиката ни накара и известни български икономисти да вдигат вежди. Ето какво пише във Фейсбук членът на Фискалния съвет Любомир Дацов:
„Как се тълкуват макроикономически данни, които показват, че ръстът на заплатите е близо 18% за първо тримесечие на тази година към същото за миналата, подобно БВП е с ръст 1.7% и отрицателен дефлатор, но потреблението е с над 4% нагоре, и имаме едновременно спад на инфлацията за април и то не движена от сезонни фактори, а от здравеопазване, телекоми, развлечения, ресторанти и хотели! А да, данните за бюджета за Април са повече от прекрасни и едва ли се дължат само на разбитата далавера в митниците! Нещо се случва в тази наша икономика, едно с едно няма в една посока!”.