Над 60% от българите не са посетили нито едно културно събитие за 2023-а

културно събитие

За изминалата 2023 г. 72% от българските граждани не са отишли до библиотеката, за да си вземат книга; 55% не са ходили на кино; 62% не са били на театър, 82% не са били на концерт с класическа музика, на опера или балет. Така средно над 60% от българите не са посетили нито едно културно събитие.

Тези данни за интереса на българските граждани към културни дейности и за възможностите им да посещават арт събития бяха представени днес (17 май) от д-р Диана Андреева-Попйорданова – директор на “Обсерватория по икономика на културата” и от Янина Танева от “Фабрика за идеи” в “Гьоте Институт”.

Те обясниха, че са направили проучването си съвместно със социологическата агенция “Алфа Рисърч” за втора поредна година. При сравнение с по-миналата 2022 г. Диана Андреева отчете, че има с около 6% спад при посещенията в киносалоните. В същото време по-малко са и хората, които гледат филми, след като са ги свалили от торент сайтовете. Изследователката бе категорична, че при увеличаващите се публични финанси в държавния бюджет за култура трябва да има стремеж ефектът да се връща обратно – т.е. повечето пари за култура да се усещат и от българските граждани.

Проблемът е, че липсват политики и по този повод Андреева призова в следващия парламент депутатите да си припомнят, че при конституционните реформи културата и образованието бяха издигнати като общонационални ценности.

Освен това в Конституцията на България – в Чл. 54. (1) е записано, че “Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности…”, нещо, което очевидно не се случва, ако се видят данните от социологическото изследване.

Причините над 60% от българските граждани да не посещават културни събития са няколко: високи цени на билетите, липса на достъп до култура във всички населени места в страната и малко свободно време.

Решението, което предлага д-р Диана Андреева, и на което от “Обсерватория по икономика на културата” държат още от миналата година, е да се въведат културни паспорти за деца и учащи – от 6 до 26-годишна възраст. Става въпрос за своеобразни ваучери за културни събития, които биха стрували на бюджета 130 млн. лева. Андреева изрази съжаление, че въпреки многократното настояване за подобна мярка, тези пари не са били предвидени нито в бюджета на министерството на културата, нито в група “Култура” на държавния бюджет.

Янина Танева от “Фабрика за идеи”, която десет години вече развива инициативата “Резиденция БАБА” представи наръчник, който може да се ползва от всички читалищни дейци. Тя уточни, че в България има над 3700 читалища, но само 1600 от тях са активни. Ето защо с наръчника тя се надява те да се активизират и да започнат да канят артисти в техните населени места, които да ползват читалището като резиденция и сцена, на която да представят културните си дейности пред местната публика. Танева обърна внимание, че благодарение на различните културни дейности могат да се разрешат редица от съвременните ни проблеми като социална изолация и самота. Разбира се, всички тези прекрасни идеи могат да станат реалност, ако изпълнителната власт в лицето на министерството на културата и местната власт – общините – съобразят разпределянето на публичния ресурс с конкретните нужди от инвестиции в културата.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст