Публичният дълг на Италия (оценен на “BBB+” със стабилна перспектива) ще е най-висок сред държавите от Стария континент като дял от БВП и ще надхвърли гръцкия (“BBB-” със стабилна перспектива) през следващите три години, посочва в анализ, публикуван на 17 май, европейската рейтингова агенция Scope Ratings.
Това трябва да накара правителството да състави надежден средносрочен план за фискална консолидация, за да стабилизира траекторията на бюджетния дефицит и на публичните задължения в условията на високи лихвени разходи и извънредни данъчни облекчения от миналите години, за да успокои инвеститорите. Защото, по силата на новите европейски фискални правила, Рим може да влезе в процедура за прекален дефицит (EDP) до юни.
Подкрепата на европейските институции е изключително важна за съхраняването на кредитния рейтинг на страната, пишат още анализаторите на Scope. Ако тя отслабне, рисковете за рефинансиране на огромното дългово бреме на Ботуша ще нараснат значително. Междувременно, Европейската централна банка вече увери, че EDP не дисквалифицира държавите от участие в нейния Преходен инструмент за защита (TPI) докато съответното стопанство изпълнява заложените целеви средносрочни ангажименти.
Правителството на Джорджа Мелони и Европейската комисия ще трябва да се споразумеят за посоката на нетните разходи през тази година, за да определят мащаба на средносрочната фискална консолидация. Особено важни ще са подобряването на ефективността и качеството на публичните разходи, засилването на устойчивостта на пенсионната система и подобряването на данъчния ред.
Публичният дълг на Италия ще набъбне до 143.7% от БВП през 2028-а от 137.3% през 2023-а (срещу 140% на Гърция), сочат сегашните тенденции. Този процентен ръст е съвместим с другите големи европейски стопанства, които се сблъскват с фискални предизвикателства, като Белгия (+8.9%), Великобритания (+7.7%) и Франция (+2 процентни пункта). Стартовите числа на съотношенията дълг/БВП на тези държави от 101%-111% обаче са доста по-ниски от италианското към края на 2023-а и ще останат под 120% въпреки увеличенията.
Упорито високият коефициент на италианския публичен дълг е отчасти резултат на ударното използване на данъчни стимули за саниране на сградите от 2020-а насам, довели до по-високи от планираните фискални дефицити. Друг фактор е отлагането на някои инвестиции от подкрепения от Европейския съюз План за възстановяване и устойчивост като разходите в момента са концентрирани в периода 2024-2026 година. По-високите лихвени проценти също качват разходите за обслужване на задълженията – до над 4% от БВП в средносрочен план.
При базовия сценарий на Scope от грубо 1% икономически растеж и средно 2% годишна инфлация от 2025-а до 2029-а, Италия ще трябва да направи кумулативна фискална консолидация на първичния си правителствен баланс от около 135 млрд. евро за този период, за да постигне постепенно понижение на съотношението дълг/БВП с 1% годишно от 2027-а нататък. По-нисък растеж или инфлация ще качат значително размера на изискваната фискална консолидация.