И финансовите посредници отчетоха какво са свършили съвместно с Фонда на фондовете

финансовите посредници

Без подкрепата на финансовите посредници нямаше да можем да постигнем успеха си, обявиха от Фонда на фондовете по време на събитието, на което отчетоха резултатите за програмния период 2014 – 2020-а година. Първи приветства участниците в срещата заместник-министърът на иновациите Красимир Якимов.

Финансовите посредници са тези хора, които всекидневно са работили с крайните получатели на финансирането от страна на бизнеса, обикаляли са по общините, провеждали са срещи и са увещавали бъдещите кандидати колко полезни са финансовите инструменти.

От ОББ Кирил Величков (на снимката) обяви, че за неговата банка партньорството с Фонда на фондовете е стратегическо и много важно – те са отпуснали по неговата програма “Възстановяване” над 500 кредита за 230 млн. лева. Програмата била ключова, за да може ОББ да продължи да финансира бизнеса и по време на COVID-периода.

От друга страна от ОББ били партньор на Фонда и за програмата “Устойчиви градове”, където си партнирали и с ФЛАГ, и с Българска консултантска организация с цел подкрепа на много общински проекти за развитие на градската среда. Величков поздрави Фонда на фондовете за тяхната визионерска дейност, имай предвид, че той не само подкрепя настоящи бизнес проекти, но и инвестира в бъдещи предприемачи, като например в конкурса за младежко предприемачество, организиран съвместно със Софийския университет.

Ива Петкова
Ива Петкова

Ива Петкова, представител на фонд ФЛАГ и на Фонда за устойчиво градско развитие, който е бил посредник по инициативата “Jessica“, отчете като успех, че в два програмни периода подред финансовите инструменти са имали много добри резултати. Петкова отбеляза, че трябва да се отдаде дължимото на Европейската инвестиционна банка, защото и “Jessica”, и “Jeremie” стартирали с тяхна подкрепа и през техни процедури. Според нея именно Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е успяла да предаде от опита си на Фонда на фондовете при неговото структуриране. Тя изрази задоволството си, че и до ден днешен ЕИБ продължава да поддържа работеща екосистема от финансови посредници.

По отношение на фондовете за градско развитие Петкова отбеляза, че те са уникален финансов инструмент, благодарение на който тя и колегите й, в качеството им на финансови посредници, са успели да интегрират публичния и частния интерес в едно. По думите й те дават истинска добавена стойност към изпълнението на кохезионната политика на България. Петкова даде пример как за последните два програмни периода по линия на кохезията в България са инвестирани близо 17 млрд. евро, като под 8% от тези пари са за инвестициите през финансовите инструменти, които са видими в почти всеки български град.

Като примерПеткова даде Регионалната библиотека в Бургас, която отчасти е финансирана и през финансов инструмент, и през оперативната програма “Региони в растеж”, и която е доказала, че новият европейски Баухас е възможен и инвестициите в културна инфраструктура са изключително важни. Тя имаше предвид наградата на публиката на RЕGIOSTARS 2023, спечелена с проекта на община Бургас за създаване на Център за съвременно изкуство и библиотека.

Алис
Алис Мъгърдичян

Алис Мъгърдичян от „Регионален фонд за градско развитие“ (РФГР) разказа, че те са създадени през 2012 г. и са управлявали програмите “Jessica” и фонда за градско развитие “Фонд Север“. Тя определи мястото, където се провеждаше събитието, Аулата на Софийския университет, като много символично, признавайки, че за 12 години работа в сферата на финансовите инструменти, си е дала сметка, че те имат нужда и от академично знание, и от комплексен подход, изискващ да надскачаш себе си и да продължиш да работиш, следвайки наложената европейска рамка.

Мъгърдичян отчете как “Регионалният фонд за градско развитие”, заедно с банката партньор – ДСК – са се включили в гаранционния механизъм за възстановяване след COVID-19. Освен това по отношение на градското развитие те са финансирали над 100 проекта и по “Jessica”, и по “Фонд Север”, като са управлявали публичен ресурс от близо 150 млн. лева, като от ДСК добавили още толкова към проектите и резултатите вече са видими. Накрая Мъгърдичян пожела на Фонда на фондовете да не губят ентусиазма си.

Мартина Григорова
Мартина Григорова

Мартина Григорова – СИС Кредит – финансов посредник за микрокредитиране със споделен риск, сподели, че техният инструмент не е свързан със стотици милиони, но има феноменален ефект. Тя обясни, че финансовият им инструмент е доказал, че те могат да подпомогнат много ефективно широк набор от така наречените инициативи – “пазарни пробойни” – т.е. става въпрос за финансиране на уязвими групи като бизнес начинания на младежи до 29-годишна възраст, идеи на хора с уверждания и на трайно безработни.

Освен чрез финансовия инструмент Григорова и екипът й подпомагат социални предприятия, които трудно биха реализирали печалби. Като финансов посредник СИС Кредит развиват и общности, подпомагайки предприемачи, които развиват малките градове и села. Става въпрос например за хора, които се връщат от чужбина и отварят пекарни в роднотоси село, след което назначават работници.

Григорова сподели, че в подобни начинания е имало както над 15 наети, така и над 50 служителни. Тя се похвали, че по време на COVID-19 като финансови посредници не са допуснали нито един от подпомаганите от тях бизнеси да фалира. Григорова обърна внимание и че са пионери в Европа и сега техният пример се ползва като модел за други финансови инструменти, насочени към уязвими групи, например мигранти. Тя даде и конкретни данни за добрата им работа – с по-малко от 20 млн. лева са допринесли за откривнатео на над 1500 работни места, като така са създадили устойчиви бизнеси за близо 400 предприетия.

Диана Аладжова
Диана Аладжова

Диана Аладжова от “Силвърлайн Партнърс” фонд за дялови инвестиции – мецанина фонд – обясни, че те инвестират на по-късен етап от развитието на компаниите, като го правят в размер на 2.5 млн. лева до 7 млн. лева. Фокусът им е бил подкрепа на високо иновативни бизнеси, които развиват интелектуална собственост в България. Развивали са бизнеси в сферата на търговията и кръговата икономика.

За последния програмен период са успели да инвестират около 30 млн. евро от Фонда на фондовете, като с тези пари са катализирали сделки за около 60 млн. евро. Тя призна, че в работата са имали доста предизвикателства, като те са им коствали доста усилия – и от страна на фонд мениджърите, и от страна на представителите на Фонда на фондовете.

Аладжова отчете, че за първи път в България са се регистрирали толкова много фондове като алтернативни инвестиционни посредници и благодари на Фонда на фондовете, че винаги са търсили конструктивния диалог и постоянно са имали желание да намерят най-доброто решение на възникналите проблеми.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст