Частните компании, подкрепени от Фонда на фондовете в програмния период 2014 – 2020, по данни на Националния статистически институт, са генерирали нетни приходи от продажба в размер на 14.4 млрд. лв. и в тях работят над 48 000 души.
Това бе един от резултатите, отчетени от Фонда на фондовете по време на представянето на изпълнението на финансовите инструменти за периода 2014-2020 година.
Своеобразният отчет бе направен на 20 май в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В събитието взеха участие представители на управляващи органи на оперативни
програми, финансови посредници и други заинтересовани страни и партньори.
Събитието беше открито от Красимир Якимов – заместник-министър на иновациите и растежа. Приветствени думи отправиха ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България – Йорданка Чобанова, заместник-ректорът на Софийския университет – проф. д-р Стоян Шишков и председателят на Надзорния съвет на Фонда – Николай Генчев.
Събитието продължи с презентации от страна на изпълнителните директори и членове на Управителния съвет на Фонда на фондовете – Бисер Петков, Виктория Христова и Павел Лисев.
По-конкретно Петков подчерта, че в рамките на получените средства по програмния период 2014-2020 са били подкрепени над 3550 крайни получатели от различни сектори и че са инвестирани около 2 млрд. лв. публичен и частен ресурс.
Предоставената подкрепа насърчава икономическото, регионалното и социалното сближаване в страната. Ефектът от изпълнението на финансовите инструменти на Фонд на фондовете е
увеличение на БВП с 2.8% и на заетостта с 5.4% с натрупване към 2023 година.
Акцент беше поставен и върху измерените макроикономически ефекти от изпълнение на финансовите инструменти. На база модела СИБИЛА 2.0, Администрацията на Министерски съвет измерва ефекта с натрупване от 2019 г. до края на 2023 г. по следните макроикономически показатели:
Увеличение на БВП на България с 2.8% спрямо сценарий без финансови инструменти;
Увеличение на заетостта (15-64 г.) с 5.4% спрямо сценарий без финансови инструменти;
Увеличение на частните инвестиции със 7.6% спрямо сценарий без финансови инструменти.
Освен тези краткосрочни ефекти се очакват допълнителни ползи в средносрочен и дългосрочен
план.
Виктория Христова представи детайлно и ефектите по отделните финансови инструменти и оперативни програми.
Предоставеният ресурс от близо 300 млн. лв. от ОПИК 2014-2020 по гаранционен инструмент
„Програма Възстановяване“ изигра ключова роля в ситуация на висока несигурност и намален
рисков апетит от банките в страната поради COVID-19, което позволи отпускане на кредити за
около 784 млн. лева.
На база данни от БНБ се констатира, че около 10% от новоотпуснатия обем кредити до 1 млн. евро на предприятия в страната през периода 2021-2023 е бил гарантиран с ресурс по Програмата.
По отношение на дяловите инструменти по Оперативна програма „Иновации и конкуретоспособност 2014-2021“ (ОПИК) се констатира, че Фондът на фондовете има ключова
роля на пазара, тъй като 3 от 5 от предприятията, получили дялово финансиране в периода
2019-2023 г., са финансирани от фондове, подкрепени от Фонда на Фондовете, като инвестираният публичен и частен ресурс възлиза на близо 300 млн. лева. В резултат от извършените инвестиции в подкрепените предприятия са създадени над 1000 нови работни места.
По отношение на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 “ (ОПРР) и предоставеният публичен и частен ресурс от близо 580 млн. лв. акцент беше поставен върху това, че Фондовете за градско развитие са ключов партньор на общинските администрации за реализация на инвестиционни проекти, тъй като делът на инвестирания ресурс от Дружеството спрямо капиталовите разходи на подкрепените общини за периода 2020-2023 представлява средно около 10%, като при някои община като Варна, Бургас и Габрово делът достига до съществените близо 30 процента.
Бяха представени и постигнатите резултати от инвестициите с рециклиран ресурс от инициативата JESSICA.
Беше отбелязано и че са предоставени над 960 микрокредити в размер на близо 35 млн. лв. на
стартиращи предприятия, вкл. на социални такива, с ресурс по Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси 2014-2020“ (ОПРЧР), като съществена част от подкрепените са
представители на целевите групи крайни получатели по Програмата (младежи до 29 г. и/или
безработни). Близо 1500 са допълнително наетите лица на работа в резултат от предоставените
микрокредити.
По Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ (ОПОС) беше отбелязано, че са инвестирани около 45 млн. лв. в пет ВиК оператори в страна (Бургас, Русе, Враца, Стара Загора и Смолян) и че в дългосрочен план тези инвестиции във ВиК инфраструктура ще допринесат към подобряване качеството на живот в съответните градове и по-ефективно използване на природните ресурси.
В края на събитието стана ясно, че средствата от новата многогодишна рамка ще бъдат разпределени със стратегическа насоченост върху няколко ключови области за подкрепа на бизнеса, иновациите и регионалното сближаване в страната.
В рамките на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027, където ресурсът предвиден за финансови инструменти надхвърля 645 млн. евро, средствата са разделени за подкрепа в две основни направления – „Иновации и растеж“ и „Кръгова икономика“.
С над 460 млн. лева по линия на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 ще се финансират проекти в редица приоритетни за страната сектори – градска среда, образователна и здравна инфраструктура, градска мобилност, културен туризъм и спорт.
В заключение, беше посочено, че „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ е в активни преговори по финализиране на процеса по подписване на споразумения за
финансиране и с управляващите органи на други програми от програмен период 2021-2027 година.