Правителствата и компаниите ще трябва да похарчат допълнителни 34 трлн. щ. долара за прехода към зелена енергия между тази и 2050 година, за да постигнат нулеви нетни емисии, пресмятат експертите на групата за стратегически изследвания и анализи BloombergNEF (BNEF) на агенция „Блумбърг“. В публикувания й на 21 май докла от 250 страници „Нова енергийна перспектива“, за съставянето на който са използвани 18 млн. данни, се твърди, че тази сума е с 19% по-висока от прогнозираната в базовия сценарий. Анализът обхваща зелените сектори и свързаните с тях дейности – от електрическите коли и възобновяемите енергийни източници до мрежите за електрозахранване и устройствата за улавяне на въглероден двуокис и констатира, че всички те се нуждаят от допълнителни средства.
Преходът към зелена енергия се сблъсква със сериозна съпротива през последните години след като климатичните стратегии се превърнаха в източник на сериозни противоречия за политиците в Съединените щати и Европа. същевременно, проектите за възобновяема енергия попадат в обстановка на по-високи лихвени проценти и инфлация, което прави потенциалната възвръщаемост на инвестициите не чак толкова атрактивна.
BNEF съобщи преди няколко месеца, че глобалните инвестиции в прехода към нисковъглеродна енергия са скочили със 17% през 2023-а – до 1.8 трлн. щ. долара. А в последния си доклад от 21 май се посочва, че темпото на тези разходи трябва да се ускори, защото планетата продължава да се затопля и по-големи резултати са нужди в по-кратки срокове.
Групата от експерти анализира два сценария.
При базовия се приема, че правителствата разчитат основно на конкурентни в икономическо отношение технологии, при които светът ще се затопли с 2.6 градуса по Целзий спрямо годините преди индустриалната революция. Тази стратегия, наречена „Икономичен сценарий за преход“ (ETS), е малко по-добра от онова, което правят в момента държавните ръководства, но би довела до катастрофални климатични промени защото надхвърля целевите 2 градуса по Целзий от Парижкото споразумение.
Другата стратегия, носеща името „Сценарий за нетни нулеви емисии“ (NZS) приема, че правителствата наблягат на технологии за редуциране на емисиите с цел да постигнат нулево отделяне на парникови газове в атмосферата до 2050-а. Ако световните икономики следват този път, той пак може да се отклони от целевото затопляне под 1.5 градуса по Целзий и да се доближи до 1.75 градуса. Което обаче ще предотврати необратими климатични поражения.
Сред най-важните стъпки за постигането на нетни нулеви емисии, посочени в доклада, е задачата всяка нова кола, продадена от 2034-а нататък да е електрическа. Технологиите за улавяне на въглероден двуокис ще изискват инвестиции в размер на 6.8 трлн. щ. долара не само за промишлеността, но и за енергийния сектор. Вложенията в проекти за енергоразпределителните мрежи ще достигнат върховите 1 трлн. долара годишно през 40-е години на нашия век – сходни с инвестициите, необходими за генериране на енергия от възобновяеми източници през онова десетилетие.
Числата на BNEF са базирани на авансовите средства, които са нужни за изграждането на зелена инфраструктура и те не включват оперативните разходи. Което означава, че всеки сценарий за използване на повече изкопаеми горива отколкото са разчетените за достигане на нулеви емисии, би следвало да е по-скъп за изпълнение – опция, която не е изчислена в този доклад на групата. Ясно е обаче, че епохата на замърсяващи горива, които са донимиращи за енергийната система, приключва. И независимо дали държавите провеждат политики за постигане на нулеви нетни емисии до 2050-а или не, делът на възобновяемите източници в глобалния електрически микс все пак може да надхвърли 50% до края на това десетилетие.
„Новата енергийна перспектива“ на „Блумбърг“ включва анализи на пътищата, по който основните световни икономики могат да осъществят климатичните си цели, и обхваща Съединените щати, Австралия, Япония, Китай и Индия, както и регионални проучвания за Европа, Югоизточна Азия и Латинска Америка. В изследването се отбелязва, че в момента преходът е на две скорости, като някои технологии имат отчетлива преднина, докато други изискват сериозен тласък. На „първата писта“ са възобновяемите енергийни източници, електрическите коли и батериите. На втората – водорода, улавянето на въглеродни емисии и съхранението им, или ядрените реактори, при които са наложителни по-активни действия.
