Институтът за пазарна икономика (ИПИ) е направил изследване за това как учениците, завършили професионално образование, се реализират на пазара на труда. Изследователите работят с индекс на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната през 2024 година.
Те разглеждат преминалите през професионалното обучение по сектори и го сравняват с разпределението на работната сила в различните икономически дейности. Така от ИПИ могат да отчетат дали има съвпадение между предоставяното образование спрямо нуждите на пазара на труда. Изчисленията позволяват да се проследи и връзката между образованието и пазара на труда на регионално ниво. Резултатът от проучването е, че близо половината ученици, завършили професионално обучение, няма да работят това, за което са учили.
Изненадващо, причината за това се крие в разширения прием в професии в сектора на информационните и комуникационни технологии.
Изследването обхваща випуск от близо 22 000 ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избрани шест сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ – информационни и комуникационни технологии.
Резултатите от въведения индекс показват, че вероятно над 10 000 от учениците няма да работят това, за което за учили. От Института за пазарна икономика отчитат, че продължава обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда – според тях такива са редица селскостопански дисциплини, които вече са остарели и са ненужно широки, както и специалности в хотелиерството и ресторантьорството, които според експертите на Института са предлагани само защото са със сравнително ниски разходи за обучение.
Все пак като положителен факт от ИПИ отчитат, че се увеличава популярността на някои нови специалности, отговарящи на трансформацията на структурата на икономиката и развитието на технологиите като „Техници на електрически превозни средства“ и „Организатори на електронна търговия“.
Те отбелязват, че има и разлика в представянето на регионите – в Добрич, Сливен и в София, съответствието на това, което се търси, и на предлаганото професионално обучение е най-високо.
През 2024 г. при изчисляване на индекса с най-висок резултат е област Добрич с 62.9 точки, следвана от Сливен (62.4 точки) иСофия (59.4 точки).
Трите области водят класацията и през 2023 г., но тогава столицата е на първо място. С най-нисък резултат остава област Ловеч (31.2 т.), а преди нея в класацията са областите Смолян (34.8 т.) и Кюстендил (35.1 точки). И в предходното издание на индекса през 2022 г. това също са трите области на дъното на класацията.
От ИПИ препоръчват гъвкаво образование, дуално обучение и професионално ориентиране. Според експертите на Института негативните ефекти от несъответствията между това, което учениците са учили, и това което се търси на пазара на труда, може да се намали чрез по-общо образование в училищна среда за сметка на специфично обучение по специалности за пълния курс на образование.
Така например силно специализираните предмети биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават възможностите за заетост.
Важен аспект в професионалното образование и обучение е и необходимостта да се разширява обхвата на дуалното обучение.
Те настояват да се застъпи в по-голяма степен обучението чрез работа още в училище. Според ИПИ това ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения (съответно по-ниската необходимост от обучение при начало на трудовата кариера при първия работодател след завършване на средно образование) и възможността за оставане на работа на мястото на обучението.
В същото време от ИПИ отчитат, че повсеместното прилагане на дуалното образование естествено ще повиши и съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво. Този подход трябва да бъде допълнен от възможност за трансфер между професии.
Повече за изследването може да намерите ТУК.
