Как американската мечта се превръща едновременно в утопия и антиутопия

Нова книга и две нови изложби изследват концепцията за американската мечта и как тя се
е превърнала едновременно в утопия и антиутопия, съобщава Би Би Си. Едната е ретроспектива на американския фотограф Грегъри Крюдсън в “ALBERTINA Museum” във Виена, а другата е колективна проява в Центъра за съвременно изкуство в Барселона, озаглавена “Предградията – изграждане на американската мечта”.

“За съжаление, американската мечта е мъртва”, заяви Доналд Тръмп пред свои поддръжници, когато обяви кандидатурата си за президент на САЩ през 2015 година. След това продължи: “Но ако бъда избран за президент, ще я върна по-голяма, по-добра и по-силна от всякога.”

С наближаването на изборите в САЩ през 2024 г. американската мечта отново е на дневен ред, като президентът Байдън също обещава да я възстанови, заявявайки в реч през ноември 2023 г., че “Байдъномиката е просто друг начин да се нарече “американската мечта”.

Спомената за пръв път в книгата “Епопеята на Америка” (1931 г.) от американския историк и бизнесмен Джеймс Труслоу Адамс, американската мечта се е превърнала в синоним на социална мобилност и себедоказване. Тя започва, както пише Адамс, като “мечта за социален ред, в който всеки мъж и всяка жена ще могат да достигнат до най-пълната си себереализация, на която са способни по природа”.

След като докладът за глобалната социална мобилност за 2020 г. постави САЩ на 27-мо място в света, стремежите от миналия век бяха разбити на пух и прах.

Днес концепцията за американската мечта е намерила форма в новооткритата изложба в Центъра за съвременно изкуство в Барселона, озаглавена “Предградията – изграждане на американската мечта”. Директорът на арт пространството Юдит Карера обясни пред Би Би Си, че в изложбата може да се види културната история на американските предградия и как архитектурата има последствия, които надхвърлят естетиката.

Когато американските морски пехотинци се завръщат от Втората световна война, нетърпеливи да се съберат с любимите си, американската мечта е семеен дом, далеч от претъпканите панелки, характерни за голяма част от градския живот. Тази концепция завладява националното съзнание, подпомогната от държавни пропагандни кампании, насърчаващи притежаването на собствено жилище.

Бързото създаване на крайградски селища, като например Левиттаун, Пенсилвания, е практически отговор на недостига на жилища, причинен от бейби бума. Днес в тези квартали, като например в Беруин, в Илинойс, заснет през 2023 г. от американския фотограф Бенджамин Грант, живее повече от половината от населението на Съединените щати.

Серията “Ameriguns” – сполучлива игра на думи, комбинация между американци и оръжия, на италианския фотограф Габриеле Галимберти продължава темата 50 години по-късно, когато, както казва Галимберти, прочита, че “в САЩ има повече оръжия за лична употреба, отколкото хора”. В центъра в Барселона може да видите снимка от 2021 г. на семейство, което гордо показва богатата си колекция от оръжия на верандата на дома си в Тексас. Днес около една трета от всички граждани на САЩ твърдят, че притежават оръжие.

Визуалният артист Вероника Гешицка израства в Полша по време на падането на комунизма – време, когато, както признава тя пред Би Би Си, е имало “огромно очарование от западната култура” и най-вече от САЩ, които са представлявали “недостъпен свят, в който човек е искал да влезе”. Гешицка проявява интерес към рекламните фотографии на Америка от 50-е и 60-е години на ХХ в., които според нея “показват един перфектен, пастелен свят” и “страна на щастието”, подобно на някои социалните мрежи днес.

В работата си тя използва “Photoshop”, за да промени изображенията и да покаже това, което тя описва като “драскотини по тази перфектна повърхност”, които се разкриват, “когато се вгледаме по-отблизо”.

В “Без заглавие” № 52 от серията “Следи” (2015-2017) познатите в САЩ изображения на усмихнати деца, които посрещат баща си у дома след работа, са някак странни – между тях и родителя им виждаме пропукан път. Това е знак, който подсказва, че дори животът в предградията е съпътстван от подводни камъни.

Архитектурният критик и журналист Кейт Уагнър прави подобна забележка десетилетие по-късно, когато стартира сатиричния си блог “McMansion Hell”.

В него тя пише за визуалните “ужаси” – прекалено големите и и твърде показни сгради в Америка. Уагнър критикува най-уродливите имоти, в които американската мечта е доведена до крайност, като посочва например “задна врата в стил Уолт Дисни” или “гигантска сватбена торта като корниз” и портик, който “изглежда като изваден от търговски център от 2000 година”.

Днес, когато мантрата на американската мечта – “голямото е по-добро”, допринася и за глобалното затопляне, кошмарът изглежда по-реален от всякога. Според Юдит Карера големият автомобил, паркиран пред дома – палат, са създали начин на живот, който е “напълно неустойчив в условията на настоящата климатична криза”.

За американския военен фотограф Питър ван Агтмаел, ако нещо е помогнало за бавната смърт на американската мечта, то това са войните в Ирак и Афганистан; конфликти, към които той е бил привлечен като фоторепортер, но които са оставили у него остро чувство на разочарование. “Израснах, възползвайки се от американската мечта и нямах много причини да я поставям под съмнение”, пише възпитаникът на Йейл в новата си книга “Поглед към Съединените щати”.

Всичко това се променя, когато след 11 септември той пътува до Афганистан и Ирак.

“Запознах се с войниците на терен, започнах да създавам приятелства с тях и да ги посещавам в САЩ”, разказва той пред Би Би Си. “Тогава започнах да разбирам истинската Америка, извън пределите на моя балон от привилегии.”

Снимките на Ван Агтмаел, като например изображението на графити, които възхваляват застрелването на невъоръжен афганистански гражданин, свидетелстват за потенциалната бруталност на някои американски войници и оспорват това, което той описва като “разказ за американската доброта и праведност”.

На други места снимките на войник с 40% изгаряния и вдовица на американски войник, която избира надгробен камък, документират белезите, оставени от войните в Афганистан и Ирак, които са променили самооценката на американците.

Въпреки че изображенията на Ван Агтмаел често са критични към Америка, той казва, че те са породени от любов и уважение.

“Чувствам обич към моята страна”, твърди той, след което добавя: “Но бих желал да водим по-честен диалог за това кои сме”. За Ван Агтмаел и много от неговите съвременници краят на американската мечта създава усещане за загуба.

“Митовете, в които исках да вярвам, до голяма степен бяха разрушени”, пише той в епилога на книгата си “Поглед към Съединените щати”. “Но няма нищо, което може да ги замести.”

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст