Бизнес активността в еврозоната расте, 0.25% повишение на лихвите през юни е разумно

бизнес активността в еврозоната расте, 0.25% повишение на лихвите през юни е разумно

Бизнес активността на частния сектор на еврозоната се е изкачила до най-високото си равнище от година насам, което вдъхва надежди, че икономическият подем на региона се затвърждава. Индексът на “Стандард енд Пуърс глоубъл” е достигнал 52.3 пункта през май, надвишавайки за трети пореден месец вододела от 50 точки между възхода и охлаждането, както и прогнозите на анализаторите. Окуражаващата новина е, че броят на новите заявки нараства стабилно, а доверието на компаниите се потвърждава от устойчивото темпо на наемане на работна ръка.

Германските държавни облигации поевтиняха след като паричните пазари орязаха залозите за размера на лихвените редукции на Европейската централна банка, които се очаква да започнат през юни. Доходността на двегодишните ДЦК, които са най-чувствителни към монетарната политика, се повиши с пет базови пункта – до 3.06% – най-високата стойност от ноември 2023-а насам. Пазарните играчи вече залагат на намаление на лихвите на еврозоната с общо 60 базови пункта през тази година, което означава две редукции от по 0.25% и 40% вероятност за трето. Три лихвени понижения бяха отчетени изцяло в цените на книжата още през миналата седмица.

Новините са добри за най-голямото европейско стопанство – Германия, чийто индекс на активността надхвърли прогнозите и е доста по-силен за производствения сектор. Докато Франция разочарова с неочаквано връщане в областта на спада заради по-слабото представяне на сектора на услугите.

Фундаменталните показатели на еврозоната като цяло са добри. Инфлацията се понижава, персоналните доходи се възраждат, а ръстът на БВП вероятно ще остане динамичен през второто тримесечие. Което ще позволи на ЕЦБ да започне да понижава лихвените проценти през юни и да продължи да ги сваля и през второто полугодие. Доста оптимистично в това отношение звучи членът на изпълнителния борд на институцията Изабел Шнабел, която коментира за германската телевизия ARD на 22 май, че освен слабото икономическо оживление на еврозоната, “инфлацията продължава да се охлажда” и “има основания за надежда, че общността ще се върне към ценова стабилност без да изпада в рецесия”.

Растежът обаче маскира проточилия се спад на индустриалния сектор, особено в Германия, който е потърпевш от слабото световно търсене и от скока на енергийните котировки след нахлуването на Русия в Украйна. Фабричната немощ обаче вече приключва, по оценка на “Стандард енд Пуърс глоубъл”, който очаква 0.3% ръст на БВП на блока на еврото през това тримесечие, колкото и през предишното.

Все пак, не липсват и предупредителни сигнали от потребителските цени, които могат да ограничат скоростта, с която ЕЦБ ще понижи лихвените проценти през тази година. Според “Стандард енд Пуърс”, секторът на услугите – ключовият обект на интерес на паричните банкови стратези, е “основният източник на инфлационен натиск”, с бързо нарастващи разходи.

Заместник председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос коментира, че ценовият растеж вероятно ще се колебае нагоре-надолу в краткосрочен план преди да се доближи устойчиво до 2% годишно през 2025-а. Той смята за “обосновано” понижението на лихвените проценти с 25 базови пункта през юни, но настоява за по-предпазлив подход през оставащите месеци до края на годината.

“Налице е голяма доза несигурност”, посочва в интервю за излизащия на немски език регионален (в Линц) австрийски вестник “Оберостеррайхише нахрихтен” де Гиндос на 22 май. И допълва, че той и колегите му “все още не са взели решение за броя на лихвените редукции или за техния размер” и “ще проследят еволюцията на икономическите данни”.

Де Гиндос подчертава, че всичко ще зависи от пътя на инфлацията и от рисковите показатели: как нарастват трудовите възнаграждения и какво се случва с производителността, с разходите за единица работна сила и с намаляващите маржове на печалбите. В допълнение, са налице и геополитически рискове и несигурност като войната на Русия в Украйна, конфликтът в Близкия изток, вероятното напрежение в Югоизточна Азия – всичките заслужаващи сериозно внимание и предпазлив подход.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст