“Красива птичка с цвят зелен” е най-доброто представление за изминалия театрален сезон.
Това стана ясно по време на церемонията по връчването на наградите “Аскеер 2024” на 24 май, в Театър “Българска армия”.
Фондация “Академия Аскеер” връчи за 33-и път наградите си в 11 категории, в които бяха номинирани представления и техните създатели, с осъществена премиера в периода от 1 април 2023 г. до 31 март 2024 година.
“Красива птичка с цвят зелен” е по текст на Карло Гоци, с режисьор Анастасия Събева и е съвместна продукция на Драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора и Държавна опера – Стара Загора.
Спектакълът спечели в категорията за “Най-добро представление”, където “мереше сили” с “Крали Марко – последната балканска легенда“ от Владимир Левчев, с режисьор Анастасия Събева, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе и „Преображението“ от Франц Кафка, режисьор Веселка Кунчева, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград.

Именно с работата си по “Преображението” Веселка Кунчева спечели “Аскеер” за режисура.
В категорията „Режисура“ Кунчева се бореше с Анастасия Събева, режисьор на „Крали Марко – последната балканска легенда“ и с Валерия Вълчева, режисьор на „Замъкът” по Франц Кафка, Музей „Земята и хората“.
В категорията „Костюмография“ спечели Елена Нацариду за „Крали Марко – последната балканска легенда“. Тя се пребори за статуетката в конкуренция с Мариета Голомехова, номинирана за костюмите си в две представления – във вече споменатото „Преображение“ и в “Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд, реж. Веселка Кунчева, Драматичен театър “Рачо Стоянов” – Габрово.

Третият номиниран в категорията „Костюмография“ беше Свила Величкова за работата си в „Опасни връзки“ от Шодерло дьо Лакло, режисьор Станка Калчева, в Младежкия театър “Николай Бинев”.
Мариета Голомехова спечели „Аскеер“ за сценография за работата си в двата спектакъла – “Портретът на Дориан Грей“ и „Преображението“.

В категорията бяха номинирани и Мира Каланова за “Едип и пророците“ по Софокъл, с режисьор Диана Добрева, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив и Теодора Лазарова за сценографията си в „Красива птичка с цвят зелен“ – спектакълът, който, както стана ясно, отнесе наградата за най-добро представление. Но „Един и пророците“ по Софокъл трябва задължително да се гледа. Заради Маргита Гошева в ролята на Пития, която за това си превъплъщение спечели „Аскеер“ за поддържаща женска роля.
В категорията си тя бе номинирана заедно с Александра Василева за ролите на Библиотекарката, Медицинска сестра и Персефона в „Петрови в грипа и около него“ по Алексей Салников, режисьор Боян Крачолов, Народен театър „Иван Вазов“ и с Илиана Коджабашева за ролята на Маргарита Симонян в „Хага“ от Саша Денисова, режисьор Галин Стоев, в Народен театър „Иван Вазов“.

Получавайки наградата Гошева благодари за номинацията, признавайки, че в същия този ден – тя и мъжът й – Иван Бърнев са благодарни, че фондация „Аскеер“ са ги приютили, защото им е малко тъжно – синът им Матей точно днес става на 18 години, но няма да празнува с тях, а с приятели в Испания.
Победителите в останалите категории са:
Иван Николов спечели „Аскеер“ за поддържаща мъжка роля за ролите на Леонардо, Игор и Издателят в „ПЕТРОВИ В ГРИПА И ОКОЛО НЕГО“ по Алексей Салников, реж. Боян Крачолов, Народен театър „Иван Вазов“ и ролята на Николай Иванович в „ПЛАТОНoff“ от А. П. Чехов, реж. Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница “Сфумато”.

В същата категория бяха номинирани и:
• Нено Койнарски за ролята на Осип в „ПЛАТОНoff“ от А. П. Чехов, реж. Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница “Сфумато”;
• Недялко Стефанов за ролята на Симеон в „БОТУШЪТ“ от Лило Петров, реж. Стоян Радев Ге.К., Театрално-музикален продуцентски център Варна – Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна.

Мария Стефанова спечели „Аскеер“ за водеща женска роля за изпълнението си на Розовата дама в „Оскар и розовата дама“ от Ерик-Еманюел Шмит, режисьор Стефан Спасов, Театър 199 „Валентин Стойчев“.
В същата категория бяха номинирани:
• Климентина Фърцова за ролята й на Алис в „ОТБЛИЗО“ от Патрик Марбър, реж. Елица Йовчева, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив;
• Радена Вълканова за ролята й на Путин в „ХАГА“ от Саша Денисова, реж. Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов“.

Константин Соколов спечели „Аскеер“ за водеща мъжка роля превъплъщението си на Петър в „БОТУШЪТ“ от Лило Петров, режисьор Стоян Радев Ге. К., Театрално-музикален продуцентски център Варна – Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна.
Другите номинирани в категорията бяха:
• Александър Тонев за ролята му на Михаил Василиевич Платонов в „ПЛАТОНoff“ от А. П. Чехов, реж. Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница “Сфумато”;
• Йордан Ръсин за ролята му на Принцът в „КУЛАТА“ от Борис Кръстев, реж. Съни Сънински, Театър 199 „Валентин Стойчев“.

Сдружение „Шум и бяс“ спечелиха в категорията „Изгряваща звезда“ за работата си в „Кино „Лента“ от Мария Страшилова в кино „Влайкова“.
В категорията бяха номинирани и:
• Калоян Желев за ролята Кристофър Буун в „СТРАННА СЛУЧКА С КУЧЕ ПРЕЗ НОЩТА“ по романа на Марк Хадън, сценична адаптация Саймън Стивънс, реж. Боян Иванов, Драматичен театър „Сава Огнянов“– Русе;
• Теодор Ненов за ролята на Грегор Замза в „Преображението“.
Емилиян Гацов – Елби спечели „Аскеер“ за театрална музика за работата си в „ИГРИ В ЗАДНИЯ ДВОР“ от Една Мазия, режисьор Николай Поляков, Театър „София“.

В същата категория бяха номинирани и:
• Владимир Ампов – Графа за „ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ“ от Астрид Линдгрен, адаптация Юхан Гиле, реж. Венцислав Асенов, Младежки театър “Николай Бинев”;
• Милен Апостолов за музиката си и в „ПОРТРЕТЪТ НА ДОРИАН ГРЕЙ“, и в „ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“.

Елена Телбис спечели „Аскеер“ за моноспектакъл за превъплъщението си в „PRIMA FACIE” от Сузи Милър, консултант Светлана Янчева, сценография и костюми Ванина Цандева, графичен дизайн Теодора Симова, продуцент: БАЗА Х.
В категорията бяха номинирани:
• „ДОКАТО СМЪРТТА МЕ РАЗДЕЛИ“ от Дъг Райт, режисура Надя Панчева, сценография и костюми Илина Грозева, звукова среда Гьорги Георгиев – Антика и Мария Радева, художник осветление Иля Пашнин, дизайн Христо Христов, с участието на Димитър Ангелов, SPAM Studios;
• „ЛУЦИФЕР“ от Хосе Варлета, сценичен вариант и постановка Николай Младенов, сценична среда и костюми Боян Арсов и Николай Младенов, музикално оформление Мартин Каров, с участието на Боян Арсов, Държавен Сатиричен Театър “Алеко Константинов”.

Борис Кръстев спечели „Аскеер“ за съвременна българска драматургия за текста си „Кулата“, поставен в Театър 199 „Валентин Стойчев“.
Другите номинирани драматурзи бяха Мария Страшилова за „КИНО „ЛЕНТА“ и Теа Денолюбова за „БОЖЕ МОЙ“ – Народен театър „Иван Вазов“.
Наградите „АСКЕЕР” са единствени по рода си театрални награди в България, при които отличията се дават „от артисти – за артисти“ и всяко от тях е професионален и естетически избор на хора, правещи театър.
Тази година церемонията премина под знака на 95-атата годишнина от рождението на Йордан Радичков. По този повод освен че бяха прожектирани архивни кадри с големия драматург и писател, всеки от номинираните трябваше да отговори на два въпроса, свързани с една негова емблематична пиеса – а именно какво е за него “Суматоха” и как вижда ролята си в нея.
Церемонията започна с архивен запис – Йордан Радичков и Нейчо Попов в “Размисли за българското слово”. От него бяха извадени думите на Радичков:

“Препинателният знак служи, за да тури край, както на най-глупавата мисъл, така и на на най-мъдрата мисъл. Препинателният знак идва да напомни на всяко изречение, че е смъртно и че всяка фраза или мисъл има своя завършек. Или дето викаше хан Омуртаг, човек дори и добре да живее, умира и друг се ражда. Позволете ми накрая да благодаря на телевизията, затуй, че ме интервюира, ето тук трябва “запетайка”, както виждате. Защото лично аз винаги смятам, пак “запетайка”, че един интервюиран човек се издига много повече в очите на обществото, “запетайка”, отколкото един човек, дето никога не е интервюиран. “Точка”.
Актрисата Мимоза Базова, която бе удостоена с почетен „Аскеер“, благодари за статуетката с думите: „Толкова години съм на сцената и винаги съм казвала, каквото мисля с чужди думи. И сега ще бъде същото“, след което прочете обръщението на Нобеловия лауреат Збигнев Херберт към студенти по театрално изкуство.
“Скъпи непознати, ние сме малка, сакрална групичка, без която великолепното човечество преспокойно може да мине. Представляваме безнадеждно малцинство, и което е по-лошо – присвоили сме правото да подтикваме нашите братя към размисъл за човешката душа и трудната любов, която дължим на великите каузи.
Очаква ви прекрасен живот, жесток и безмилостен. Бъдете във всеки момент, във всяко изречено от вас на сцената слово на страната на прекрасния занаят срещу посредствеността, на неуморното усилие на волята и ума срещу лесното маниерничене. И, за Бога, не бъдете модерни, бъдете добросъвестни.
Възпитавайте в себе си храброст и скромност. Нека не ви напуска безпокойството и вечното терзание, че това, което сме постигнали днес, е решително твърде малко.
Пожелавам ви труден живот. Само той е достоен за артиста.
За вас добри мисли, поздрави и думи за надежда.“

Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „Аскеер 2024“ бе връчена на актьора Руси Чанев.
С него бе излъчен кратък запис, в който той първо използва случая, за да благодари на двама души – за техния хъс, съдействие и дългогодишна емоционална инвестиция в него. Това бяха жена му – актрисата Невена Мандаджиева и приятелят му – Младен Младенов.

“Двама наши изключителни артисти – оригинални интерпретатори, благодарение на които моят живот в изкуството стана това, което е”, подчерта Руси Чанев. След това, по повод отличието, той сподели, че е написал “Вопли на отличника”:
„Обичаме и тичаме дорде сме млади, просмукани от суетата. Тя е сърцевината на нещата – да получаваме хвалби, награди, единствени да бъдем в света. Да сме на мегависота, че разгадали сме на всичко шифъра, та просто вече няма накъде – над нас – небе. И Господ че сме хванали за шлифъра. Ала, когато му отмине пуста младост – налага се човек да разбере. Че е могло шедьоврите – уви, е късно чадо, да са били направени и по-добре...”

Накрая, по традиция, церемонията завърши с “Върви, народе, възродени”.