Световната икономика на две скорости, изкривена от силата на Съединените щати, помрачи тазседмичната среща на финансовите министри и централни банкери от Г-7 в италианския курорт Стреза на брега на Лаго Маджоре на 24 май, изправяйки участниците в нея пред перспективата за по-слабо синхронизирана парична политика. Те претеглиха продължителната инерция на устойчив растеж отвъд Атлантика, противопоставена на боледуващата от години еврозона, в комбинация с геополитическото напрежение на границите й, създаваща усложнения за финансовите пазари.
Шефовете на централните банки на Г-7 са абсолютно наясно, че този контраст създава различни перспективи за потребителските цени, защото случващият се изключително ряко инфлационен шок отшумява несиметрично. И, на този фон, блокът на еврото подготвя първото за тази година понижение на лихвите в рамките на Г-7 след по-малко от две седмици – обстоятелство, което оказва силна позкрепа на щатския долар, защото Федералният резерв се придържа засега към политика на по-високи лихвени проценти за по-продължителен период от време.
“Бизнес цикълът очевидно е по-силен в Съединените щати, растежът е по-висок и инфлацията е малко по-устойчива, така че колегите ни вероятно ще изчакат още преди да орежат лихвите”, коментира на 23 май председателят на “Банк дьо Франс” Франсоа Вилроа дьо Гало. Малко преди изказването му публикуваният индекс за американската индустриална активност показа, че през май тя е наранала с най-високата скорост за последните две години, до голяма степен заради по-силното представяне на компаниите от сектора на услугите, придружен от подем на инфлацията.
Разнобоят в трансатлантическия растеж определено обсебва вниманието на официалните представители на Г-7. Френският министър на финансите Брюно Льо Мер се оплака на репортери преди да напусне Париж, че Европа страда от “икономическа летаргия” – мнение, споделено и от германския му колега Кристиян Линднер.
“Все още не сме доволни от начина, по който се развива растежа”, каза на репортерите Льо Мер на 24 май. И допълни, че “Съединените щати имат силна икономическа перспектива, растяща производителност и високо равнище на конкурентна мощ. Докато Европейският съюз е с по-слаб очакван растеж, по-слаб напредък на производителността” и “единствено от европейците зависи да постигнаг повече”.
Все пак, икономическата перспектива на еврозоната просветлява, показват последните данни: инфлацията е под контрол, бизнес активността на частния сектор се повишава, а рецесия едва ли ще има.
Председателят на “Банк ъф Джъпен” Кадзуо Уеда, чиято държава започна годината далеч по-слабо от прогнозите, също подчерта за репортерите, че подобен слаб старт не променя “цялостната картина” за възстановяването на Страната на изгряващото слънце.
За разлика от европейския и японския анализи на по-слабите им стопанства, финансовият министър на САЩ – Джанет Йелън, подчертава силните икономически позиции на странта си и твърди, че Америка продължава да “изпълнява ролята на ключов двиател за устойчиво развитие на глобалната икономика”. Но признава, че “възстановяването е неравномерно в държавите от Г-7 и че има рискове за глобалната перспектива”.
Въз основа на тези различия, всяка юрисдикция ще следва собствен път на паричната си политика. Лихвената редукция на Европейската централна банка на 6 юни е повече от сигурна след като шефката й Кристин Лагард увери през седмицата, че е “наистина убедена, че инфлацията е под контрол”.
Отслабващият ръст на потребителските цени в Канада също засилват основанията за понижение на лихвите, въпреки че слабо повишение на месечна база може да разколебае банковите парични стратези, които трябва да вземат решение на съвещанието си на 5 юни, ден преди ЕЦБ.
Великобритания е по-спорен случай след като публикуваните на 23 май данни показаха, че инфлационният натиск през май е отслабнал по-слабо от прогнозите. Което мотивира икономисти на водещи банки – от “Голдмън Сакс груп” до “Моргън Стенли” – да предположат, че “Банк ъв Ингланд” ще се въздържи от лихвено понижение през юни и ще изчака до август.
“Банк ъф Джъпен” пък, по всяка вероятност, ще качи кредитните разходи.
Най-прякото въздействие на тези противоположни монетарни акции ще е върху щатския долар. който продължава да е неприлично силен. Зелените пари приключиха седмичната си междубанкова търговия с котировки от 1.0847 щ. доара за едно евро, 156.99 йени за един долар, 1.2737 долара за един брит. паунд и 1.3665 кан. долара за един щ. долар.
Японците вече поставиха на дневен ред въпроса за силната американска валута след като йената остлабна до най-ниските си стойности от 34 години насам в края на април, което наложи предполагаеми няколко кръга интервенции на финансовото министерство на страната. Които имат буквално козметичен ефект върху котировките на националната парична единица.
Йелън не изглежда доволна от едноличния подход на японските си колеги, въпреки че признава въздействието му върху инвеститорите. Тя коментира, че “от гледна точка на силния долар, това отчасти се дължи на лихвения диференциал и на пазарните очаквания за вероятния тренд на лихвените проценти в различните стопанства”. Йелън очаква “интервенциите да са редки, когато се провеждат да бъдат обявявани предварително и, ако се случват, да бъдат в отговор на колебания на валутните пазари”.
