Кремъл затяга контрола върху зърнения сектор

Кремъл затяга контрола върху зърнения сектор

Москва засилва мерките за контрол на жизнено важния зърнен сектор, които ще дадат по-големи пълномощия на Кремъл да влияе върху износа точно когато нараства тревогата за глобалните доставки на суровината и цената на житото върви нагоре. Едри западни търговци, между които “Каргил” и “Витера”, се изтеглиха от Русия през миналата година след като правителството се намеси, за да даде път на локални фирми. В момента обаче дори едър руски частен търговец среща сериозни затруднения да осъществява дейността си заради спорове с държавата. Което оставя пазара в ръцете на по-малко компании, някои от които имат или са имали връзки с Кремъл.

Консолидацията на бранша се засили след разпореденото от президента Владимир Путин нахлуване в Украйна и остави само четири фирми да отговарят за три четвърти от зърнения износ от терминалите на руското крайбрежие на Черно море. Което оигурява на Москва по-голямо влияние върху житните доставки, които са ключови за охлаждане на глобалната инфлация на храните. И затруднява задграничните търговци да получат лична информация за зърнените потоци там точно когато лошото време нанесе поражения върху руската житна реколти и разтревожи пазарите.

“Желанието на Русия да контролира света на суровината е реално и влиянието на страната върху зърното нараства”, коментира Дан Басе – президент на базирания в Чикаго консултант на бранша AgResource.

Руският газов сектор винаги е бил доминиран от правителството, а държавата и най-близкото обкръжение на Путин овладяха контрола върху огромната част от добива на суров петрол след като той дойде на власт. Сега тече подобен процес по затягане на хватката върху зърнените култури.

“Каргил”, “Витера” и “Луи Драйфус” спряха зърнените пратки от Русия през 2023-а след като дълги години бяха сред десетте най-едри износители на суровината. А спорът с TD Rif е показателен за натиска на правителството върху руските частни експортьори. Компанията, която неотдавна промени името си на “Родные поля”, помогна на Москва да се утвърди като земеделска суперсила, но бизнесът й вече е сериозно застрашен. Дългогодишният й собственик Пьотър Ходикин споделил за рускоезичното онлайн издание Лента.Ру през март, че зърнените товари на фирмата са блокирани несправедливо от селскостопанския регулатор защото не отговаряли на изискванията за безопасност и че той е бил притиснат да продаде дружеството.

Няколко добре информирани лица, които купували зърнени култури от експортни партньори на компанията, твърдят, че тя не е активен участник на пазара от март. А количествата, натоварени за износ от нея през април, са били с около 40% по-малко от същия период на 2023-а, по корабни данни, предоставени от логистичната фирма Logistic OS. Обикновено за натоварването на зърното са необходими от две седмици до няколко месеца време след подписване на сделката за експорт.

От началото на войната в Украйна Кремъл все по-активно насочва вниманието си към активи, притежавани от местни магнати или от поделения на чуждестранни групи (от производителя на тестени изделия MAKFA до руското поделение на френската млечна компания “Данон”), както за национализация, така и за потенциална продажба на купувач, предпочитан от Москва. На 8 април правителството пое контрола върху активите на регистрираната в Нидерландия земеделска холдингова компания AgroTerra Group защото е от “неприятелска” страна.

По оценка на политически анализатори, са налице по-твърди политики и консервативна идеология в комбинация със засилване на държавната намеса в икономиката, което прави правителствоо недосегаемо и превръща държавата в основен икономически играч.

Западни търговци все още купуват зърно от руските пристанища, където получават информация за някои показатели като добитата реколта и условията, складовите запаси и експорта, до която обаче се добират все по-трудно откакто орязаха бизнеса си на място. Което може да се превърне в сериозно главоболие, защото пораженията върху реколтата оставя на Русия по-малко зърно за износ. Най-резлични природни катаклизми – от суша до слани, накараха анализаторите да направят сериозни редукции на оценките си за руското производство, помогнали на фючърсните контракти на житото да поскъпнат до най-високите си стойности от юли 2023-а насам и върнали тревогите за ръст на цените на храните. Международният съвет по зърното (IGC) очаква рускят добив на пшеница да намалее с около 6% през тази година.

Оценките на явления като пораженията от слани е едно от предизвикателствата пред американското Министерство на земеделието, което публикува следени изкъсо прогнози за глобалната зърнена реколта и вече няма персонал на руска земя. Което означава, че трябва да разчита основно на сателитни изобрагения, които може и да не отразят загубите. И внасят елемент на несигурност в анализите на Борда за световната селскостопанска перспектива на ведомството.

Правителството на Русия публикува от време на време прогнози за реколтата, а независими местни консултанти като IKAR правят обиколки на засетите площи и регулярно пускат оценки за производството, които пазарните играчи следят зорко.

Въпреки че цените на контракти на пшеницата се повишиха през последните няколко месеца, те все още са с около 50% по-ниски от рекордите, отчетени през 2022-а когато войната наруши житните корабни превози през Черно море. А очакваният по-висок добив на фермерите от Съединените щати може да намали опасенията за доставките на суровината.

Един от ключовите въпроси е как зърнената консолидация в Русия ще повлияе на световния пазар. Страната вече се опитва да прилага неофициална минимална цена за добитата пшеница и да провежда по-силен контрол върху зърнения сектор, което ще улесни правителственото влияние върху предлагането.

Засега няма признаци Русия да е разстроила значително собствените си доставки, поне не по начина, по който постъпи с природния газ като оряза редлагането му за Европа след началото на войната в Украйна и създаде хаос на световните енергийни пазари. А и по-голямата част от руския износ на жито отива в държави, които са в добри политически отношения с Кремъл.

В момента най-големите четири руски зърнени търговци контролират 75% от експорта на страната от терминалите й на Черно море – сериозен ръст в сравнение с 45% преди шест години, по данни на Дмитри Рилко – директор на базирания в Москва консултант IKAR.

Въпреки неблагоприятните природни явления, Русия се очертава като най-големият износител на пшеница и през тази година с очакван рекорден износ на 53 млн. тона, което й дава 26% дял от глобалния пазар – най-висок в историята, по данни на последния доклад за пазра на зърно на IGC. Това количество е далеч по-голямо от втория най-едър експортьор за 2023-2024-а – Европейския съюз, за който се предвижда, че ще достави 35 млн. тона.

Според анализа на IGC, Русия ще е единствената държава от водещите световни износители на жито, която ще увеличи експорта си спрямо предишната пазарна година, докато ЕС, Канада, Австралия и Съединените щати ще редуцират доставките.

През следащата “жътвена” 2024-2025 година обаче и Русия и Украйна ще намалят експорта на пшеница заради пораженията от лошото време. А глобалният износ се очаква да се свие с 4.5% – до 196 млн. тона, сочат предвижданията на IGC.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст