Слугите на Темида продължават да си играят на… “Дръж ми шапката!”

Темида

Административният съд – София град (АССГ) отказа да задължи главния прокурор да отчете какви данни е разкрил при упражняване контролните си правомощия във връзка с групата за влияние върху магистрати, свързана с Мартин Божанов – Нотариуса. Това става ясно от решението на съда, постановено на 20 май 2024 г., се казва в публикация, качена в сайта на Българския хелзинкски комитет. Или казано по друг начин – слугите на Темида продължават да прилагат закона така, както на тях им изнася.

За пореден път стана ясно, че съдебната ни система не се нуждае от реформа, а от тотално опразване (откъм магистрати и служители) и изработване на чисто нови материални, процесуални и устройствени закони.

Поводът е толкова известен, че чак е досадно банален – след разстрела на Мартин Божанов – Нотариуса в началото на годината, в публичното пространство бе изсипан такъв водопад от данни и доказателства за влиянието му върху слугите на Темида, че доверието в съдебната система клюмна към абсолютната нула – минус 273.15 градуса по Целзий.

Според юристите на БХК, ако не трябва да се вярва на по-голяма част от всичко чуто и казано, изнесеното от действащия съдия Владислава Цариградска

би трябвало да се приема за абсолютно чиста монета.

Тъкмо по този повод, през февруари т. г. изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов разпореди извършването на служебни проверки по преписки и досъдебни производства, свързани с Нотариуса.

Според съобщение от 6 февруари 2024 г., качено в сайта на прокуратурата, справка в деловодната система установила, че през периода 2004 г. – февруари  2024 г., са налице 25 преписки и досъдебни производства, по които Мартин Божанов е бил страна – обвиняем, жалбоподател, свидетел и т.н.

Тъкмо заради тези данни, Българският хелзинкски комитет иска от Борислав Сарафов да предостави по-детайлна информация – деловодни номера на преписките, наблюдаващи прокурори, работни квалификации, работна фаза, крайни актове за решаване и доклади от проверките,

извършени по тях през последните пет години във всички “замесени” прокуратури,

в това число и трите софийски – районната, градската и апелативната.

Материали по висящи досъдебни производства не са искани. “Поръчани” са само чисто деловодни данни, както и влезлите в сила крайни актове. Въпреки че свободният (или контролирания) достъп до деловодните данни за прокурорските преписки въобще не фигурира в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), което си е жив срам за всички реформатори от 1991 г. насам, за никого не е тайна, че те не са нито следствена, нито държавна тайна. И поради тази причина никой не би трябвало да ги крие, пък бил той и главен прокурор.

През март 2024 г. заместник-главният прокурор Мария Павлов, която днес е служебен правосъден министър,

отказва да предостави въпросните данни.

С изумителния аргумент, че заявената информация не попадала в кръга на обществената информация по дефиниция и затова за нея се прилагали нормите на НПК. А цитираният като аргумент текст от процесуалния кодекс – чл. 198, ал. 1 – е толкова безумен, че навява мисли в… посока, разположена на светлинни години от голата истина. съдете сами:

“Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Прокурорът не може да разреши разгласяване на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство.”

На 20 май 2024 г. съдът потвърждава отказа за предоставяне на информацията и – “опирайки” се най-общи на НПК като законово основание – на практика

засекретява дори преписките и досъдебните производства,

оневиняващи “съответните” полицаи и прокурори в съучастие с Божанов.

Най-голямата подигравка с обществения интерес обаче е логическата конструкция на съдията по делото, че макар заявлението на БХК да е от изключителна значимост за обществото, НПК предвиждал всичко случило се по време на предварителна проверка или досъдебно производство да се охранява зорко от прословутата следствена тайна.

“В същото време без никакви затруднения БХК получи от административния ръководител на СГП достъп до данните за досъдебното производство, водено за убийството на същото лице, включително етапа на производството и имената на наблюдаващия прокурор.

В друго решение на АССГ по-рано този месец

главният прокурор беше задължен да предостави данните

за всички производства (в това число техните номер, година, прокуратура и предмет), във връзка с които има постъпили жалби за нарушение на Европейската конвенция по правата на човека.

Съдебното решение, препятстващо достъпа до информация за прокурорските преписки, свързани с Божанов, както и  до докладите от проверките в прокуратурата през последните години, не подлежи на касационен контрол”, се казва още в публикацията на Българския хелзинкски комитет.

Онова обаче, което не се казва и за което всички мълчат – включително и съдия Цариградска – е… повече от очевадно: колкото и непробиваем да е бил прокурорският чадър над Мартин Божанов и хората му,

абсолютно всичките им престъпни посегателства

са се случили с благословията на не един или двама съдии. Както по всички възможни “тематични разклонения” на правото, така и по четирите ни инстанции – районна, окръжна, апелативна и върховна.

Който не вярва – да чете. И да проумее веднъж завинаги, че корумпирани прокурори могат да те държат на свобода, но по никакъв начин не могат да узаконят дори половин откраднат гараж. Нито пък да осъдят Министерството на вътрешните работи и да изчистят криминалните ти регистрации до снежно бяло.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст