Мениджърът на хеджингови фондове Пиер Андуран очаква промишлената мед да поскъпне почти четирикратно до 40 хил. щ. долара на тон през идните няколко години защото нарастващото търсене изчерпва складовите запаси. Доверието на Андуран в медния пазар е помогнало на фонда му Commodities Discretionary Enhanced, който управлява 1.3 млрд. щ. долара, да се възстанови след регистрираната загуба от 55% през 2023-а, натрупана от залози за възходящо движение на петролните котировки. Пазарната оценка на дружеството му е нараснала с 83% от началото на годината, като печалбите са дошли от залози на различни суровини.
Промишлената мед, която е в ядрото на енергийния преход, е поскъпнала с почти 20% от 1 януари насам и докосна 11 хил. щ. долара за тон през миналата седмица, но заличи голяма част от спечеленото и приключи седмичната си търговия с коткировка от 10,324 долара за тон за метала с незабавна доставка. Андуран, който е един от най-известните търговци на суровини в света, обаче не губи оптимизма си и е уверен, че възходящото движение не е изчерпало потенциала си и ще продължи, защото предлагжането догонва търсенето.
“Доближаваме момента, в който потреблението на промишлена мед ще скочи двойно заради електрификацията на глобуса, включително употребата й за производството на електрически коли, слънчеви панели, вятърни централи, както и за военни цели и центраве за данни”, коментира експертът. Той смята, че през следващите четири-пет години подемът ще приключи на 40 хил. щ. долара за тон, но не твърди, че цените ще се задържат на това равнище. Защото “предлагането ще отговори на търсенето, но този отговор ще отнеме повече от пет години”.
Офертата на минната група BHP за съперника Anglo American също е знак, че е много по-трудно и скъпо да се създадат нови обекти за добив на метала отколкото да се купи конкурент с медни мини. Андуран, който е бивш търговец на “Голдмън Сакс груп” и съосновател на фонда BlueGold Capital преди да пусне собствения си Andirand Capital, обаче е убеден, че копаенето по-надълбоко и с по-бързи темпове в сегашните мини няма да е достатъчно за постигането на балнс между предлагането и търсенето. Експерти от бранша посочват, че по правило са необходими 15 години за разработването на ново находище.
Андуран признава, че е бил наказан за прогнозата си, че котировките на суровия петрол ще скочат до 140 щ. долара за барел, която не се е отплатила въпреки конфликтите в Украйна и Близкия изток. Според него, търговците на черно злато са се научили да проявяват изключителна предпазливост към потенциални сривове на предлагането. И смята, че всички петролни ентусиасти са загубили маса пари в очакване на такъв срив, който не се е случил.
Петролът сорт “Брент” за доставка през юли се търгуваше за 82.62 щ. долара за барел, а американският WTI – за 78.20 долара за барел, в ранния следобед на 27 май – далеч под върховите почти 98 долара за барел през септември 2023-а. Французинът, който реализира огромни печалби на енергийните пазари по време на пандемията от КОВИД-19 и в ранните фази на войната в Украйна, вече не очаква сериозен ръст на петролните котировки.
“Геполотически рискове като Русия и Газа не оказаха натиск върху предлагането, затова смятам, че цените на черното злато се задържаха сравнително стабилни и очаквам да останат такива”, коментира Андуран. Въпреки миналогодишната загуба, годишната нетна доходност на Commodities Discretionary Enhanced от учредяването му през юни 2019-а е 34%, твърдят източници, запознати с числата.
Французинът очаква ценови подем и на други суровини, включително на какаото, което утрои котировките си от началото на годината до средата на април. Както и на алуминия, за който очаква да продължи да поскъпва по същите причини, отнасящи се и за промишлената мед, защото той може да се използва като заместител на червения метал. Алуминият приключи седмичната си търговия с котировка 2,662 щ. долара за тон.
