Едномесечните протести, критиките от Запада и ветото на грузинския президент Саломе Зурабишвили не успяха да спрат окончателното приемане на закона за чуждестранните агенти.
Новият закон гласи, че организациите, които получават над 20% от финансирането си от чужбина, ще са задължени да се регистрират като чуждестранни агенти.
Депутатите в Тбилиси приеха закона още на 18 май, но той трябваше да получи одобрението на президента на страната.
Зурабишвили наложи вето на законопроекта на 18 май, като обвини управляващата партия “Грузинска мечта”, че застрашава бъдещето на страната и пречи на превръщането й в пълноправен член на свободния и демократичен свят.
Въпреки несъгласието на президента на Грузия, законът бе приет окончателно от парламента, след като депутатите отхвърлиха наложеното вето с 84 гласа “За”, 4 гласа “Против”, а голяма част от опозицията се въздържа, предаде “Политико”.
Според противниците на закона, той е вдъхновен от начина, по който Русия заглушава опозиционните гласове и именно затова го наричат “руски закон”.
Управляващите отричат тези твърдения и са категорични, че със закона ще се гарантира прозрачността във финансирането на неправителствения сектор.
От Еврокомисията предупредиха Грузия, която през декември 2023 година получи статут на кандидат за ЕС, че спорният закон може да попречи на процеса по приемането й в Съюза.
Вашингтон също критикува закона. Позицията на САЩ е, че ако законодателството не отговаря на стандартите на Европейския съюз, те могат да преразгледат отношенията си със страната.
След решението на парламента хиляди протестиращи отново се събраха пред сградата на парламента.
