Опитите да се „изпере“ теорията и практиката на сглобката са изолирани и неубедителни
Бихме могли да добавим към заглавието малко драматизъм с познатото „Това е въпросът!“, но отдавна в българската политика няма нищо хамлетовско. Както ясно пролича в краткия, но емоционален живот на т.нар. сглобка, всичко се свежда до пазарлъци относно власт и пари, опаковани накрая в сакралното „Това поискаха от нас избирателите“.
Каквито и да са резултатите от изборите, ще бъдем свидетели на още от същото, може би още по-отвратително. Но тъй като все пак има Конституция (макар и разпердушинена) и закони, ще се наложи да се следва процедурата. В допълнение, през последните месеци бяха наговорени и извършени толкова неща, че възможностите са доста ограничени, дори в страната, в която всичко е възможно.
Да започнем с това, как си представят евентуалното следизборно управление политиците.
Ако съдим по приказките – яснота никаква.
Бойко Борисов, превъзбуден от пълните зали, надъхва партията си, но всъщност прави уговорки и поставя неизпълними условия. Например: „Ако направим голям резултат, ще правим правителство. Не направим ли, в тази мръсна среда, без пари, без нищо, е голям риск за партията.“ И уточнява, че „голям резултат“ означава „близо милион гласа“.
Не по-малко важен обаче е отговорът на въпроса с кого ГЕРБ ще прави правителство. Борисов вече заяви многократно, че само с ДПС няма намерение да управлява, дори да съберат над 120 мандата. От сигурните участници в следващия парламент почти всички отхвърлят като ужилени такова партньорство, единствено ДБ мълчат.
Засега от името на ПП-ДБ говорят само Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков. След избухването на скандала с поредните изтекли записи тримата в един глас повтарят: „Никога повече няма да се коалираме с ГЕРБ и ДПС. С Борисов и Пеевски сме категорични – точно заради опита, който имахме“.
В това отношение
бързо се установи пълна взаимност.
Първоначално Борисов твърдеше, че очаква подкрепа от ПП-ДБ, която те му дължали заради сглобката. След това обърна рязко посоката: „Няма да правим коалиция с тях при това тяхно мислене на улична бригада.“ И сгъсти още повече краските: „Те трябва по най-бързия начин да влязат в затвора.“ Предупреждението му, че ПП-ДБ „имат от какво да се страхуват“ трябва да се приема сериозно. Като познаваме отмъстителния нрав на Борисов, нищо чудно да се постарае да си върне тъпкано за 24-часовия си арест.
За да довършим картината, БСП повтаря отново неадекватното предложение за надпартийно експертно правителство, ДПС са готови на всичко с (почти) всеки заради откритото участие във властта, „Възраждане“ искат собствено правителство, а ИТН мълчат по темата. Накратко казано, ако съдим по изявленията на партиите, правителство няма как да се излъчи, освен при съвсем неочаквани резултати от изборите. Тук трябва да отчитаме и неяснотите, произтичащи от възможното влизане в парламента на нови формации, чието реално поведение е непредсказуемо.
Съвършено логично е да се допусне, че
може да наблюдаваме познатия развой –
преди изборите българските политици говорят едно, а след изборите правят обратното. Повторението на сглобката обаче е малко вероятно – не само заради натрупалата се непоносимост, а и заради променените условия. Опитите да се „изпере“ теорията и практиката на сглобката са изолирани и неубедителни (една госпожа наскоро ни убеждаваше, че „коалиционното правителство между ПП-ДБ и ГЕРБ, наречено сглобка, беше първата стъпка към преодоляване на конфронтацията и стимулиране на някакъв вид по-демократична мобилизация на избирателите).
Възможен вариант – при определена конфигурация на резултатите – е нов тип сглобка. Тя би могла да включва не цялото ПП-ДБ, а части от него, ако допуснем, че тази коалиция върви към разпад. Но дори за такива прононсирани опортюнисти като Христо Иванов и Атанас Атанасов е ясно, че всякаква колаборация с ГЕРБ и ДПС в настоящите условия означава политическо самоубийство. Което не би било толкова нелогично, ако и без това политическият им живот е към края си.
Аритметически не е изключено ГЕРБ и ДПС да са близо до границата на мнозинството, респективно, до възможността да излъчат правителство, но
политически такъв вариант е неприемлив,
най-вече за Борисов. Идеята, че към тази „неочаквано добра комбинация“ може да се пришие произволен трети (най-често се спряга ИТН), е доста фриволна. Практиката на „златния пръст“ е не само компрометирана, но и неприложима в новите условия. В света и в Европа назряват промени, и само много глупави или много алчни хора биха се хвърлили „да си купуват фабрика“ в такива обстоятелства.
Модерно е днес излъчването на ново управление (след предстоящите или поредни предсрочни избори) да се обвързва с някакви външни събития. Каквото и обаче да се случи на европейските и американските избори, или на бойните полета на Украйна, не бива да забравяме причината за продължаващата вече десет години тежка политическа и институционна нестабилност. А тази причина е дълбоката системна криза на българската политика, която
изисква не конюнктурни сделки, а радикална промяна
във всички елементи на системата – партии, идеология, лидери, отношения между политиците и обществото.
Днешната политическа система – независимо дали ще я разглеждаме в периметъра на старите, по-новите или най-новите формации – е безнадеждно изчерпана. Каквито и произволни комбинации да бъдат сглобени между вероятните участници в следващия парламент, стабилно и най-вече ефективно работещо управление е принципно невъзможно.
Нещо повече, невъзможни са дори такива компромисни варианти, които в миналото са давали някакви що-годе приемливи резултати. Свидетели сме на драматична деградация – от коалицията НДСВ-ДПС през БСП-ДПС-„Атака“ до „сглобката“, или от тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС през 2005 – 2009 г. до четворната коалиция ПП-ДБ-БСП-ИТН през 2021-2022 година. Този процес е необратим и няма как да бъде поправен нито от вътрешни, нито от външни фактори.
Просто е време за нещо ново, което освен ново да е и добро. За съжаление няма гаранции, че това ще се случи бързо и безболезнено, но усилията трябва да продължат.
