НАТО имала само 5% от системите, нужни за противовъздушна отбрана на източния фланг

НАТО имала само 5% от системите, нужни за противовъздушна отбрана на източния фланг

Европа имала в наличност нищожна част от системите, необходими за защита на въздушното пространство на източния фланг, показвали собствени вътрешни изчисления на НАТО, които споделили с “Файненшъл таймс” официални представители на организацията. Което увеличава уязвимостта на големи части от Стария континент.

Войната на Русия срещу Украйна извади на показ нуждата от противовъздушна отбрана на граничещите с конфликта страни членки на алианса, особено след като Киев започна да иска от Запада допълнителни системи и ракети за охрана на собствените си селища, войници и енергийната мрежа срещу всекидневния руски бомбен обстрел. Според запознати със секретните планове на НАТО от миналата година лица, членуващите в организацията държави имали възможност да доставят под 5% от противовъздушните отбранителни средства, които трябва да защитят членовете от Централна и Източна Европа срещу пълномащабна атака.

Висшестоящ натовски дипломат твърди, че способността за защита срещу ракетни и въздушни удари е “основна част от плана за охрана на Източна Европа от инвазия”. И е добавил, че “точно сега алиансът не разполага с такава”.

Министрите на външните работи на натовските държави започнаха на 30 май двудневните си разговори, които трябва да подготвят срещата на върха на лидерите от организацията през юли, на която централна тема ще е засилването на европейската отбрана. Някои европейски лидери и военни вече изразиха опасения, че Русия ще има наличния потенциал да атакува страна от НАТО до края на десетилетието.

В обстоен преглед на отбранителните възможности през миналата година правителството на Великобритания описа “предизвикателството за защита . . . срещу атака от въздуха” като “най-сериозно от над 30 години насам”.

Ударната употреба на ракети, дронове и силно разрушителни бомби с насочване от съветско време в Украйна допълнително притисна страните от Северноатлентическия алианс да увеличат разходите за отбрана след дългите години на орязване на военните бюджети. Друг дипломат от НАТО коментира, че “въздушната отбрана безспорно е една от най-големите дупки (на блока)”.

Невъзможността на натовските страни да доставят през последните месеци допълнителни устройства за противовъздушна отбрана на Киев подчерта ограничените запаси от скъпи и с продължителен производствен период системи. И провокира поредица от припокриващи се инициативи за решаване на проблема.

През миналата година Германия лансира идеята за “небесен щит” с повече от дузина други държави от Европейския съюз, чията цел е разработването на споделена система за противовъздушна отбрана, използваща технология, разработена от Съединените щати и Израел. Франция обаче разкритикува публично инициативата и, на свой ред, предложи конкурентна концепция, подкрепена от по-малък брой партньори.

През миналата седмица Полша и Гърция призоваха Европейската комисия да помогне за разработването и евентуално за финансирането на общоевропейска система за въздушна отбрана – предложение, което председателката на органа Урсула фон дер Лайен каза, че би подкрепила. Някои столици от ЕС пък искат да се емитира общ дълг за финансирането на отбранителни проекти.

В писмо, изпратено до фон дер Лайен, премиерите на Полша и на Гърция Доналд Туск и Кириакос Мицотакис описват противовъздушната отбрана като “основното слабо място на сигурността” и допавят, че войната в Украйна е “дала урок, който никога не трябва да се пренебрегва”.

Широкото разпространение на евтини, с широк обсег на действие атакуващи дронове, използвани както от Русия, така и от Украйна, увеличават тревогите. “Далекобойните удари вече не са супермощна възможност”, посочва западен представител от сферата на отбраната.

Плановете на НАТО за отбрана и целевите способности са класифицирана информация, но въздушната и противоракетната отбрана са “основните приоритети” заради “изчерпаните складови запаси”, посочва натовски дипломат. Той допълва, че новата отбранителна стратегия включва значително увеличаване на количеството и готовността на устройствата за охрана на въздушното пространство и че държавите членки инвестират в нови системи, включително и в бойни самолети. Така че НАТО има силен потенциал за възпиране на Русия.

Веднага след руската инвазия в Украйна през февруари 2022-а Съединените щати разположиха батарея за противовъздушна отбрана “Пейтриът” за защита на летище в Южна Полша, което се превърна в център за прехвърляне на западни оръжия на Киев. Но, според официални представители на алианса, членовете му имат ограничен брой такива системи, които да охраняват техните територии, да не говорим за задграничните.

Кралският военен флот на Великобритания разполага с шест разрушители тип 45, въоръжени със системи за отбрана срещу балистични ракети, но плавателните съдове имат сериозни недостатъци в дизайна. Британската армия има и шест авангардни наземни противовъздешни системи Sky Sabre, но техните ракетни прихващачи имат обсег от около 40 км, а две от тях са зад граница. Което прави британските противовъздушни способности абсолютно неадекватни, по оценка на Джак Уотлинг – старши научен сътрудник в Кралския институт за обединени услуги (RUSI) в Лондон.

Цялостната интеграция на различните системи за въздушна защита на Европа би могла да помогне за компенсирането на недостатъците и да създаде плътна мрежа от санзори и прихващачи на територията на Стария континент. Но “опитите за обновление на командно-контролната инфраструктура на НАТО за въздушна отбрана никога не са успели да се реализират”, твърди Уотлинг.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст