Основната роля и предимство на професионалното образование е да осигурява пряка връзка между профилираните ученици и пазара на труда. За измерването на тази връзка е създаден “Индексът на съответствието”.
Индексът показва професионалното обучение по сектори и го сравнява с разпределението на работната сила в различните икономически дейности. По този начин могат да се видят както структурните съвпадения, така и отклоненията в предоставяното образование спрямо нуждите на пазара на труда.
„Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната през 2024 г. е 53,1 точки (от максимум 100 т.) – леко намаление от резултата при предходното издание от 2023 година. Причината за това се крие основно в разширения прием в професии за информационните и комуникационни технологии (ИКТ сектора)”. Това пише в анализ на Института за пазарна икономика. От там уточняват, че въпреки нарастващото несъответствие тази трансформация не е непременно и изцяло негативна в дългосрочен план.
Изследването обхваща випуск от близо 22 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избрани шест сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ. Но вероятно над 10 хиляди от тях няма да работят това, за което са учили.
Данните показват също голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (като в хотелиерството и ресторантьорството).
Все пак през последните години като цяло се наблюдава разширяване на приема в ИКТ направления за сметка на предишното силно разпространено обучение в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството. Наблюдава се и появата и увеличаване на популярността на някои нови специалности, отговарящи на промените в структурата на икономиката и развитието на технологиите като „Техници на електрически превозни средства“ и „Организатори на електронна търговия“.
Данните на областно ниво дават още по-ясна представа за съответствието на професионалното образование и профила на икономиката. През 2024 г. с най-висок резултат е област Добрич с 62,9 т., следвана от Сливен (62,4 т.) и столицата (59,4 точки). Трите области водят класацията и през миналогодишното издание, когато обаче на първо място е столицата. С най-нисък резултат остава област Ловеч (31,2 т.), а преди нея в класацията са областите Смолян (34,8 т.) и Кюстендил (35,1 точки). Те и в предишното издание на индекса са на дъното на класацията.
Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи, и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-гъвкаво образование в училищата за сметка на специфично обучение по специалности. Така например силно специализираните предмети биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на умения, които увеличават възможностите за заетост.
Важен аспект в професионалното образование е и необходимостта да се разширява обхвата на дуалното обучение. Обучението чрез работа още в училище ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения (съответно по-малка необходимост от обучение започване на трудовата кариера) и възможността за оставане на работа на мястото на обучението. В същото време повсеместното прилагане на дуалното образование естествено ще повиши и съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво. Този подход трябва да бъде допълнен от възможност за трансфер между професии, както и от задължително професионално ориентиране на учениците, казват още от Института за пазарна икономика.
