Брутният външен дълг в края на март възлиза на 45.20 млрд. евро (44.7% от БВП*), което е със 193.2 млн. евро повече в сравнение със същия месец на миналата година. Тогава дългът е бил 45.10 млрд. евро или 48% от БВП на страната. Това отбелязват от Българската народна банка в своя анализ.
Прави впечатление, че след 2022 година обемът на краткосрочните задължения започва да намалява, а нарастват дългосрочните. В края на март краткосрочните задължения са 8.16 млрд. евро (18% от брутния дълг и 8.1% от БВП) и се понижават със 158.1 млн. евро на годишна база. Преди година показателят е бил в размер на 8.31 млрд. евро или 18.4% от дълга и 8.9% от БВП на страната.
След 2022 година дългосрочните задължения започват да нарастват.
В края на март те възлизат на 37.14 млрд. евро (82% от брутния дълг и 36.7% от БВП), като се повишават с 351.4 млн. евро спрямо края на тримесечието на 2023-а. Тогава дългосрочните задължения са били общо за 36.79 млрд. евро, 81.6% от дълга и 39.2% от БВП на страната.
Към края на март общо 27.87 млрд. евро (61.5%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
В евро са деноминирани 81% от брутните външни задължения при 80.2% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на март е 10.73 млрд. евро (10.6% от БВП). Година по-рано този дълг е бил 9.66 млрд. евро и само 10.3% от БВП и той нараства с 1.07 млрд. евро.
Външните задължения на Централната банка са 2.01 млрд. евро
(2% от БВП). Те също се увеличават – с 0.2 млн. евро, спрямо края на март 2023 година. Тогава те са били за 2.01 млрд. евро и 2.1% от БВП на страната.
Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са в размер на 7.08 млрд. евро (7% от БВП). Тези суми се повишават с 93.3 млн. евро на годишна база. Тогава са били общо 6.98 млрд. евро или 7.4% от БВП на страната.
Външните задължения на „Други сектори“ са 11.91 млрд. евро (11.8% от БВП). Те нарастват с 9.1 млн. евро спрямо същия месец на миналата година, когато са били 11.90 млрд. евро или 12.7% от БВП на страната.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13.56 млрд. евро
(13.4% от БВП) в края на март, като е с 978 млн. евро по-малко спрямо края на първото тримесечие година по-рано. Тогава сумата беше 14.54 млн. евро и 15.5% от БВП на страната. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 29.9%, но това кредитиране намалява на годишна база. Преди година е било 32.2 процента.
*При БВП в размер на 101.25 млрд. евро за 2024 г. (прогноза на БНБ) и 93.95 млрд. евро за 2023 г. (данни на НСИ от 8 март 2024 г.).
