Десните и крайнодесните популисти са във възход в цяла Европа, а дясноцентристите и либералите, които доминират в сегашния европарламент, се опасяват, че водещите им теми, като климата и войната в Украйна, ще останат на заден план. Очакванията са, че следващият Европейски парламент може да бъде най-десният досега, а националистическите партии могат да се превърнат в най-голямата група, ако решат да се обединят.
Последното проучване, публикувано от „Политико“ тази седмица, показва, че крайнодесните партии може да вкарат повече евродепутати от Европейската народна партия в следващия Европейския парламент. В него обаче се уточнява, че почти със сигурност
те няма да могат да се обединят след евровота от 6 до 9 юни.
Според проучването ЕНП ще има 170 евродепутати, докато на крайната десница те ще бъдат 184. Крайнодесните ще бъдат от различни групи – „Европейски консерватори и реформисти“, „Идентичност и демокрация“ и няколко необвързани партии като „Фидес“ на Виктор Орбан и „Алтернатива за Германия“.
Според повечето анализатори, въпреки огромната подкрепа, която ще получат на евроизборите, е малко вероятно „патриотичните“ формации да се се обединят, защото между тях има огромни различия. Групата „Европейски консерватори и реформисти“ на италианския премиер Джорджа Мелони е доста по-склонна да работи с Фон дер Лайен, ако тя спечели втори мандат, отколкото „Идентичност и демокрация“ на Марин льо Пен.
Унгарският премиер Виктор Орбан
призова Мелони и Льо Пен да загърбят различията си
и да работят заедно, ако искат за вземат от ЕНП властта в новия Европарламент. Съпредседателят на консерваторите Никола Прокачини отхвърли такава възможност и обясни, че двете групи имат много различни политически характеристики, като имаше предвид, че хората на Льо Пен са твърде крайни.
Водещият кандидат на крайнодясната партия испанска партия „Вокс“ Хорхе Буксаде обаче смята, че съюзът на крайната десница, макар труден, е напълно постижим, ако се обединят около пет-шест ключови приоритета. Според него тези теми може да са суверенитетът на държавите в блока, борбата срещу незаконната имиграция, енергийната политика и отмяната на Зелената сделка.
Седмица преди изборите за крайнодесните е особено важно да изчистят имиджа си заради няколко скандала, свързани с „Алтернатива за Германия“. Миналата седмица
Льо Пен изгони “Алтернатива за Германия” от групата „Идентичност и демокрация“,
след като водещият кандидат на партията Максимилиан Кра заяви в интервю за италианския вестник „Ла Република“, че не всички членове на СС са били престъпници.
“Никога няма да кажа, че всеки, който е носил униформата на СС, непременно е бил престъпник”, заяви Кра. На въпрос дали членовете на СС са военни престъпници, той отговори, че със сигурност голяма част от тях са били, но не всички.
Самият Кра е разследван за връзки с Русия, а
асистентът му бе обвинен, че работи за китайското разузнаване.
Номер две в листата на крайнодясната партия Петер Бистрон пък спря кампанията си, защото е разследван за пране на пари и подкуп от Русия.
Войната на Русия в Украйна също е разделителна линия за крайнодесните партии. „Алтернатива за Германия“ не осъжда действията на Москва за разлика от полските националисти от „Право и справедливост“.
Тази седмица лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов се закани, че ще направи нова “суверенистка” група заедно с “Алтернатива за Германия” в Европейския парламент. Той е доволен от новината, че германската партия е останала без група и могат да работят заедно.
“Възраждане” категорично ще работи заедно с “Алтернатива за Германия”.
Вече сме предприели стъпки за създаване на нова група в ЕП, затова още днес ще предложим на германската партия да се включи и да движим заедно процеса”, обяви Костадин Костадинов.
Със сигурност след евроизбоите картината в Брюксел ще е доста по-различна, без значение дали крайната десница ще се обедини или ще стане още по-разделена. Европейските социалисти, Зелените и либералите вече затвориха вратата за преизбирането на Урсула фон дер Лайен, ако тя реши да си сътрудничи с консерваторите и крайнодесните. Това означава, че ще има дълги пазарлъци за формиране на коалиции и борба за всеки евродепутат.