Американското списание „Foreign Policy“ публикува анализ на Чарлз Листър, старши сътрудник, отговарящ за изследователските програми за Сирия и за борбата с тероризма и екстремизма в Института за Близкия изток, озаглавен „Нормализацията на Асад се оказа катастрофа“.
Преди една година сирийският президент Башар Асад беше приветстван с фанфари при завръщането си в Арабската лига. Това стана, когато той участва в срещата на върха на Лигата, провела се в Джеда, в Саудитска Арабия.
Тогава Сирия отново бе приета в Арабската лига след 12 години изолация, тъй като имаше надежди, че тя ще се ангажира с решаването на регионалните конфликти. През май 2023 г., в официалното си изказване на срещата на върха, Асад отбеляза, че това е историческа възможност за мир в региона, за развитие и просперитет – вместо война и разрушения.
Почти година по-късно, на 16 май 2024 г., Асад отново бе заедно с членовете на Арабската лига на среща на върха в Манама, Бахрейн. Но този път му бе позволено да присъства само при условие, че не взима думата. Причината? Вместо изваждането му от изолацията да помогне за подобряване на положението в региона, кризата в Сирия се влоши.
Малко преди повторното приемане на Сирия в Арабската лига, представителите на арабските държави, които най-активно подкрепяха инициативата за подобряване на отношенията с Асад, се срещнаха в Йордания заедно с външния му министър. Целта на срещата бе да се постави началото на новата роля на Арабския свят в разрешаването на сирийската криза. На тази среща бяха набелязани пет основни приоритета, които трябваше да бъдат постигнати чрез действията на Арабския комитет за връзка (Arab Liaison Committee (ALC).
По-конкретно целите бяха: увеличаване и разширяване на доставките на хуманитарна помощ; създаване на условия, необходими за широкомащабно връщане на бежанци; прекратяване на производството и износа на наркотици от Сирия; възобновяване на работата на Сирийския конституционния комитет и постигане на политическо решение в съответствие с Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН; и създаване на международен орган за сигурност, който да координира усилията за борба с тероризма в Сирия.
Резолюция 2254 е приета през 2015 г. и предвижда промяна на сирийската конституция от 2012 г., както и организирането на избори под егидата на ООН. Въз основа на тази резолюция през 2019 г. в Женева е сформиран Сирийският конституционен комитет, състоящ се от представители на режима, на опозицията и на гражданското общество,
От май 2023 г. досега членуващите в Арабския комитет за връзка се срещнаха няколко пъти, но работа по петте приоритета така и не започна.
В същото време Конституционният комитет вече не съществува, а Асад е категоричен че не желае да търси политическо решение с арабските държави. Освен това достъпът до хуманитарна помощ си остана ограничен и 90% от сирийците продължиха да живеят под прага на бедността. Световната продоволствена програма вече не е в сила в Сирия, а хуманитарните акции на ООН на нейна територия са финансирани само в 6% от своя обем.
Междувременно бежанците продължават да отказват да се завърнат в Сирия, където все още управлява режимът на Асад. Независимо от този факт Йордания, Ливан и Турция извършиха насилствени депортации – в нарушение на международното хуманитарно право. Иначе в Сирия продължава търговията с наркотици – спонсорирана и защитавана от режима. Изнася се амфетамин – каптагон за милиарди долари, като за целта се използват местни, регионални и глобални канали за контрабанда по суша и море.
За последните 12 месеца контрабандата на наркотици от Сирия през Йордания се е утроила. Търговията с дрога, покровителствана от режима на Асад, не само продължава, но и се диверсифицира, като вече включва метамфетамини – кристали, оръжия, доставяни от дронове или от групи тежко въоръжени контрабандисти, свързани с елитната 4-та дивизия на режима и с групировки на негови поддръжници в Иран.
Йордания първоначално се насочи към създаване на контакти с разузнаването на сирийския режим, но после промени на 180 градуса тактиката си и започна да сваля дронове и да участва във все по-тежки и по-продължителни престрелки с поддръжници на Асад в граничните райони.
Осъзнавайки провала си, арабските държави в региона се опитаха да привлекат Съединените щати и европейските партньори в решаване на проблемите си. Те обаче бързо се отказаха от намеренията си, след като „Хамас“ атакува Израел и той обяви война в ивицата Газа.
Кралят на Йордания Абдула II, който без всяко съмнение бе главният архитект на инициативата за нормализиране на отношенията с режима на Асад, сега е категоричен, че не желае повторно да се ангажира с каузата.
В Съединените щати интересът към кризата в Сирия от години намалява все повече и повече, но през 2023 г. администрацията на Байдън сякаш насърчи втория шанс за Асад. Въпреки че на теория Вашингтон се противопоставя на подобряването на отношенията с режима на сирийския президент, той не е направил нищо, за да го предотврати.
В крайна сметка, след повече от 13 години, кризата в Сирия остава без никакво разрешение, условията за живот в страната са по-лоши от всякога и продължават да се влошават. Усилията на държавите в региона се провалиха по катастрофален начин, защото имаха сбъркани предварителни очаквания. Това не означава, че дипломацията е безполезна, но тя не е работеща, ако не изисква колективни усилия, воля за промяна и сериозни инвестиции от страна на цялата международна общност. И САЩ също не могат да останат безразлични, ако все пак искат да помогнат на Сирия да се справи с настоящата катастрофа.
