В събота последното препятствие пред „Реал“ – Мадрид към 15-ия трофей за най-добрия клуб в Европа ще бъде отбор, който по отношение на всичко, което има значение за финала на Шампионската лига – история, статус, скорошни постижения, дори не е близо до футбола на мадридския гигант. В същото време пътят на „Борусия“ – Дортмунд към мача в Лондон подсказва, че все пак може би не си струва да се възприема като безнадежден аутсайдер. За последен път „лос бланкос“ вдигнаха трофея през 2022 година, когато победиха „Ливърпул“ на финала.
Настоящият финал на Шампионската лига, чийто домакин ще бъде лондонският „Уембли“, вече се изкушава да бъде смятан за нещо като подигравка с математиката. Преди началото на Шампионската лига винаги е лесно да разделите участниците в ниши в зависимост от техния статус. И на теория вероятността някой отбор да достигне до решаващия мач, представляващ ниша не за каймака на елита, истинските гиганти, а за този под него, е изключително малка. Но за втори пореден сезон финалът в турнира обединява клубове, строго погледнато, ако не от различни вселени, то от различни планети. Освен това разликата сега е дори малко по-фрапираща, отколкото преди година. Тогава „Интер“ – Милано, който загуби в мача с „Манчестър Сити“, но в края на краищата, самият италиански клуб беше гигант не толкова отдавна и след като оцеля в продължителна криза, показваше все по-ясни признаци за завръщане в предишния си блясък.
Но днес картината е напълно чиста, без примеси.
За „Реал“ – Мадрид финалът на Шампионската лига е естествено местообитание, по-естествено от всеки друг клуб.
Той е като акула в тропически води, пълни с цветни риби. В събота отборът на Мадрид може да увеличи броя на спечелените големи клубни трофеи до красивата цифра от 15. А Шампионската лига напоследък рядко завършва без тяхно участие: през последните десет години – днес е шестият път, когато те влизат в най-важния й мач. Освен това, ако „Реал“ се окаже там, не трябва да очаквате грешка. Поредицата от спечелени финали вече достигна осем срещи и в края на краищата той трябваше да се бие за място на финала срещу „Атлетико“, „Ювентус“, „Ливърпул“, по-реномирани марки от отбора от Дортмунд. Така че мадридският отбор е на собствена територия.
Докато за „Борусия“ това е почти напълно чужда територия.
Клубът от Дортмунд има успехи в Шампионската лига, но може да се каже, че са древни по стандартите на турнира – от 1997 година. През 2013 г. има още един пробив до финала, но със загуба от съседа „Байерн“ – Мюнхен, от който са защитникът Матс Хумелс и халфът Марко Ройс, за когото пък мачът срещу „Реал“ – Мадрид ще бъде последен в кариерата му.
Сезонът на „Реал“ – Мадрид, в който, въпреки изобилието от контузии, стигна великолепно до титлата на испанския шампион, принуждавайки „Барселона“ да се откаже, всъщност още през януари. Сезон, в който „белият балет“ разкри на света надграждане на атакуващия линия с Родриго, който отлично се включи към Винисиус и Джуд Белингам.
Сезонът на „Борусия“ не премина през най-добрия период в историята на отбора.
Дори човек, който не е гледал нито един мач на двамата финалисти, който не е запознат с предишните им постижения и репутации като футболисти, не би се поколебал да посочи „Реал“ – Мадрид като фаворит за мача в Лондон, просто като погледне играта им. В първия кръг мадридчани победиха „Лайпциг“, а на полуфиналите, след победа над миналогодишния победител „Манчестър Сити“, победиха „Байерн“. И двата клуба в таблицата на последното немско първенство са по-високи от „Борусия“, която постоянно страдаше в него. Отборът е едва пети в него с разлика от три дузини точки зад „Байер“, който взе златото. Но той пък, както знаете, във финала на Лига Европа не успя да се справи с италианския „Аталанта“, който беше по-скромен в сравнение с мадридския гигант.
„Реал“ няма да може да разчита на Давид Алаба и Орелиен Чуамени. А грипът, хванат от Андрей Лунин, който стоеше на вратата в плейофите, изглежда почти като благословия в този контекст. Треньорът Карло Анчелоти има още по-малко главоболия при избора на вратар – може с леко сърце да избере възстановения номер едно Тибо Куртоа, който дълго време беше заместван от Лунин.
Отборът от Дортмунд редовно имаше невероятни трудности в мачовете срещу отбори, които ги възприемаха като силна страна и се опитваха да останат възможно най-затворени. Но също толкова редовно „Борусия“ изглеждаше добре срещу онези, чиято репутация не им позволяваше да се затворят. Оттук и уверената победа с 2:0 над „Байерн“, почетното равенство 1:1 с „Байер“ в националното първенство и финал за европейската купа.
Но дотук „Борусия“ отстрани ПСВ, „Атлетико“ – Мадрид и ПСЖ – клубове, чиято поява на финала няма да изненада особено никого. А от парижани със страхотната си атака „Борусия“ между другото не допусна нито един гол в двата мача. На моменти играта на отбора наистина звучеше като видеоурок, показващ колко проницателно наставникът Един Терзич схваща модерните футболни тенденции. Точно по този начин отборите се защитават сега – не се връщат назад дълбоко в защита, а се опитват да пресекат атаките на другия отбор в зародиш с помощта на такъв активен централен нападател като Никлас Фюлкруг.
Стадион „Уембли“ (Wembley Stadium) е разположен в лондонското предградие Уемби. Със своите 90 000 седящи места той е вторият по големина в Европа след стадион „Ноу Камп“ в Барселона и най-големият в света сред стадионите, на които всички места са покрити с козирка. Много хора го наричат с името „Новия Уембли“, за да го разграничат от стария стадион, намирал се на същото място и разрушен през 2003 година.
Новият терен на „Уембли“ е разположен с 5 м по-ниско от терена на стария стадион. Размерите му са 105 x 68 м, т.е. той е малко по-тесен от стария терен.
