Има огромен риск да загубим парите по втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост, предупреди в ефира на bTV бившият вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Той добави, че от година и половина не е направено нищо по Плана и заради това рискуваме да загубим 8 млрд. лева.
България получава първия транш за близо 3 млрд. лева по времето на служебния кабинет на Гълъб Донев през декември 2022 година. Сега трябва да направим втората стъпка за втория транш, а след това – още пет стъпки до 2026 година.
Според Пеканов България не е най-зле – има и други държави, които не изпълняват изискванията за реформи, но за тях тези пари не са от такова особено значение, както за нашата държава. Той даде пример, че парите по Плана ни трябват както за реновация на училища, така и за метрото, и за медицинските хеликоптери, и за много други неща.
По отношение на реформите, които трябва да извършим, Пеканов посочи, че има усещането, че в парламента ще се оформи доста опасно мнозинство, което не желае да предприема подобни действия, защото те са много трудни и сложни. Това обаче няма да остане без последствия.
Специално за Бойко Борисов Пеканов направи уточнението, че с 8 млрд. лева, които чакаме по втория транш, можем да построим четири стадиона като “Естадио Сантяго Бернабеу”, където тази вечер се играе финалът на Шампионската лига.
Пеканов добави, че именно в секторите, където от Европейската комисия очакват да извършим най-много реформи – енергийният и този на съдебната система – у нас няма почти никакво движение.
За да се извърши следващото – второ плащане – трябва да се случат реформи именно в тези два сектора, като по-конкретно парламентът трябва да гласува законодателни промени. В действителност обаче тези реформи са блокирани, а дори отчасти България е дала няколко крачки назад, като се е отказала от неща, които преди това е казала, че ще изпълни. Тук Пеканов имаше предвид отлагането на либерализацията на енергийния пазар с една година, за което той предупреди, че наказанието за България ще бъде голямо, тъй като за Европейската комисия, с която той е преговарял, докато е бил на поста вицепремиер, това е било една от най-важните реформи. Според него половината от следващия втори транш за България ще бъде удържан, докато не се случи именно така желаната от ЕК либерализация на енергийния пазар.
По този повод Пеканов призова бъдещите депутати да въведат дефиницията за енергийна бедност, така че да помогнат на онези хора, които при евентуално поскъпване на тока, няма да могат да си плащат сметките. Пеканов добави, че либерализацията на пазара може да доведе в определени периоди и до намаляване на цените на тока.
На следващо място Пеканов даде пример със закона за защита на жалбоподателите, подаващи сигнали за корупция, който престоява в парламента от година и половина. Той обърна внимание, че за Европейска комисия този закон е много важен и тя настоява за неговото приемане, така както е станало и в останалите европейски държави. Служебният правосъден министър при Гълъб Донев – Крум Зарков изготвил добър вариант, но Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС убедил депутатите да го приемат в променен вариант. Впоследствие от Европейската комисия заявили, че в приетия си вариант законът не е такъв, какъвто те са го искали. По този повод Пеканов предупреди, че ЕК не проявява гъвкавост и не може да се очаква, че тя ще си промени критериите.
На въпрос дали сега служебният кабинет на Главчев трябва да преговаря с Европейската комисия за предоговаряне на условията по Плана за възстановяване и устойчивост, Пеканов отговори утвърдително, но направи следното уточнение – правителството трудно ще я убеди, че в България няма да се случат определени неща, които стават в другите страни членки на Европейския съюз.
Попитан дали има риск да бъдем накарани от Европейската комисия да връщаме пари по първия транш, каквито притеснения изразил наскоро бившият евродепутат Радан Кънев, Пеканов отговори, че е по-скоро скептичен, че ще се развие подобен сценарий. Той обаче приветства Радан Кънев, че единствен от кандидатите за евродепутати не говори за Зелената сделка, сякаш има нужда от жалейка, а предлага реални мерки – като търсене на възможности за откриване на нови работни места и въвеждане на регулации.
По темата за влизането на България в еврозоната, Пеканов отбеляза, че още миналата есен – през 2023 г. – е станало ясно, че държавата ни няма да може да изпълни инфлационния критерий, за да приеме еврото на 1 януари 2025 година. Според него не е редно и да се залъгват хората, че членството в еврозоната ще стане в средата на 2025 г., защото никоя страна не е влизала в нея на шестия месец. Причините за това са чисто административни, тъй като в началото на всяка година се започва с ново счетоводство и това би улеснило процеса на приемането на новата валута.
