Грузия съвсем скоро трябва да направи избор накъде да се насочи – към Европейския съюз, която преди няколко месеца я обяви офицално за кандидат-членка, или да се върне обратно в обритата на Русия, която я нападна преди повече от 15 години.
Малката черноморска страна прикова вниманието на световните сили заради наскоро приетия закон за чуждестранните агенти, който – според местната опозиция – е копие на антизападното законодателство на Кремъл.
Въпреки че Русия отрича да е подкрепяла закона, тя го защити от западните критики по възможно най-страстния начин. Европейският парламент прие резолюция, призоваваща за санкции срещу основателя на управляващата партия в Грузия, а САЩ, които традиционно са един от основните стратегически партньори на Тбилиси,
забраниха издаване на визи
за сътрудниците на днешните властимащи.
Управляващата партия „Грузинска мечта“, която предложи и прие закона, твърди, че целта на новото законодателство е да се ограничи чуждестранното влияние върху неправителствените организации и да бъде затегната отчетността за хуманитарните организации и независимите медии, получаващи над 20% от финансирането си от чужбина.
Миналата седмица депутатите отхвърлиха ветото върху закона, наложено от
проевропейският президент Саломе Зурабишвили,
с което предизвикаха нова вълна от протести.
Хиляди грузинци се събраха в неделя (2 юни) в столицата Тбилиси на благотворителен концерт в подкрепа на арестуваните по време на протестите, съпътствали „обсъждането“ и приемането на спорния закон.
Според президентът, изискването финансираните от чужбина организации да се регистрират като чуждестранни агенти, е руски – и по същество, и по дух. Опасенията и на президента, и на протестиращите са, че
определянето на дадена организация
като „чуждестранен агент“ компрометира дейността й.
Освен това, част от НПО-тата нямат шанс да се самофинансират и да оцелелят без чужда помощ.
Грузинското правителство пък обвини западните страни в изнудване. То твърди, че присъединяването към ЕС е голямата му цел, но то си имало свои начини за нейното постигане.
Ориентацията на управляващата партия се определя от основателя ѝ –
бившият премиер и настоящ милиардер Бидзина Иванишвили.
В своя реч наскоро той се противопостави на “партията на глобалната война“, която според него е назначена отвън и се опитва да поеме контрола над Грузия чрез финансиране на неправителствените организации, които нарича псевдоелит.
На 26 октомври в страната ще се проведат ключови парламентарни избори, на които грузинците ще кажат какво бъдеще искат. Опасенията са, че новият закон може да спре чуждестранните наблюдатели и
вота да бъде манипулиран много лесно.
Много грузински и международни анализатори се чудят защо Грузия, която в продължение на три десетилетия беше една от най-прозападните бивши съветски републики, отново завива към Москва.
Критиците на правителството твърдят, че това е единственият начин Иванишвили да спаси огромното си богатство, натрупано в Русия. Ако прозападната опозиция спечели парламентарните избори, не само политическото му бъдеще ще е под ножа.
Според социологическите проучвания,
над 80% от грузинците подкрепят влизането на Грузия в ЕС.
Този висок процент е логичен по исторически причини. Антируските настроения достигнаха кулминацията си, когато Русия нахлу в Грузия през 2008 година. Сега Москва държи хиляди войници в отцепническите региони Южна Осетия и Абхазия, които Кремъл призна за независими държави след петдневната си война с Тбилиси.
През декември миналата година ЕС предостави на страната статут на кандидат за членство. С днешна дата обаче европейските лидери попариха надеждите на Грузия, че скорошно ѝ присъединяване към блока е под въпрос – заради новия закон.
Така че макар и да греши, Брюксел все пак има право – Грузия сама трябва да реши по кой път да тръгне. В близост бушуват две войни, през последните три години регионът влиза от криза в криза, а Тбилиси все още не може да реши чии блага предпочита – на ЕС или на Русия. Най-късно през октомври ще стане ясно от чия воля зависи бъдещето на Грузия – дали на 80-те процента, подкрепящи влизането в Европейския съюз, или на прокремълското малцинство, което държи властта и парите.