Американските минно-добивни компании започнаха да откриват отново консервирани находища на уран. През януари-март вътрешното производство на уран в Съединените щати, което е на най-ниските си нива през последните години, достигна най-високото си ниво от 2018 година.
Производството на уран в Съединените щати през първото тримесечие на тази година достигна най-високото си ниво за последните пет години. Американските компании в Уайоминг и Тексас са произвели 82 500 паунда U3O8 (уранов оксид-оксид), според Администрацията за енергийна информация (EIA). За сравнение, за цялата 2023 г. американските минни компании са произвели един път и половина по-малко – 49 6200 фунта U3O8.
Рязкото увеличение на добива е свързано със скок в цените на урана.
През януари тази година един фунт U3O8 струваше повече от 100 долара – пазарът не е виждал такива показатели от 2007 година. Цените все още са на високо ниво: в края на май цифрата беше около 90 долара за паунд. Суровините за ядрено гориво поскъпват по няколко причини. Проблеми с логистиката поради конфликта в Украйна, напускането на френския Orano от Нигер, както и законът на САЩ, забраняващ доставката на обогатен уран от Руската федерация. Засега анализаторите не виждат причина за намаляване на спот цените на урана.
Много, но не достатъчно
Производството на уран в американските мини е на исторически ниски нива през последните години. Индустрията на практика спря през 2018 г. на фона на ниските цени на урана. Текущите котировки позволяват на всички, дори и на най-малко ефективните производители на уран, да печелят оперативни печалби, отбелязват анализаторите. Този скок в цените мотивира и други играчи. Канадските минни компании почти достигнаха предишни рекордни производствени нива и обмислят по-нататъшно разширяване, както и рестартиране на проекти в Намибия.
Въпреки значителния процентен ръст в абсолютно изражение, производството в САЩ остава скромно, тъй като настоящите цифри са почти два пъти под пика на американското производство от 4-4.5 милиона паунда U3O8 през 2007-2014 година.
Преждевременно е да се правят изводи през периода на рестартиране на съоръженията, посочват експертите. Ако плановете на американските компании се осъществят през 2025-2026 г., тогава обемите на производство в страната може да надхвърлят рекордите от 2000-те години.
Общото световно производство през 2022 г., според Световната ядрена асоциация, възлиза на 128 милиона паунда U3O8 (49 360 тона уран).
Нагоре по веригата
Съединените щати се нуждаят от уран за производство на ядрено гориво. В страната има 94 атомни енергоблока с обща мощност 97 GW, които произвеждат 18% от електроенергията. Американските оператори на атомни електроцентрали купуват лъвския дял от урановите суровини в чужбина. Основни доставчици: Русия, Канада, Казахстан, Узбекистан.
Производството на U3O8 обаче е само първата стъпка в ядрения горивен цикъл. По-сложен и скъп процес е по-нататъшната обработка на естествения уран за производство на гориво. Първо има процес на преобразуване (превръщане на уран в UF6), а след това обогатяване в центрофуги (до 2-6% от изотопа 235U). Обогатяването е „тясното място“ на ядрения горивен цикъл, казват анализаторите. Съединените щати имат недостиг на собствен капацитет за обогатяване. Страната разполага само с един завод на европейския консорциум Urenco, който покрива само 19% от вътрешното търсене. Urenco също така доставя обогатен уран в САЩ от заводи в ЕС и Обединеното кралство.
През последните години Русия също е един от най-важните доставчици на обогатен уран за САЩ
с дял до 30 процента. Американските оператори на атомни електроцентрали и доставчици на гориво признават, че няма да могат без руския обогатен уран през следващите години. Те вече обявиха, че ще поискат от Министерството на енергетиката на САЩ специално разрешение за закупуване на обогатен уран в Руската федерация. Според приетия закон, забраняващ вноса на уран от Руската федерация, американските потребители ще могат да получат такова разрешение до 2028 г., ако нямат алтернативен доставчик. Освен това вносът на уран от Руската федерация ще бъде разрешен, ако подобна покупка отговаря на националните интереси на САЩ.
Основната причина за приемането на закона, забраняващ вноса на руски обогатен уран, както твърдяха представители на правителството на САЩ, беше
необходимостта от съживяване на индустрията в страната.
Министерството на енергетиката на САЩ планира да отдели 2.72 милиарда долара за разширяване на производството на обогатен уран, докато анализаторите се съмняват, че местната индустрия в САЩ ще може напълно да покрие собственото си търсене след три години. Засега само Urenco обяви разширяване на производството в САЩ: през юли миналата година компанията обяви намерението си да увеличи производството на обогатен уран с 15% до 2025 година. Капацитетът на предприятието на Urenco ще се увеличи до 5.6 милиона разделителни работни единици (SWU), въпреки че вътрешното търсене на страната е 15 милиона SWU. В САЩ също има компании, които работят върху създаването на инсталации за лазерно обогатяване.
В Европейския съюз френската Orano обяви възможно разширяване на капацитета за обогатяване.
Компанията иска да увеличи капацитета на завода си с 50% – до 11 милиона SWU годишно, което може да покрие цялото вътрешно търсене в Европейския съюз. Обемът на инвестициите ще бъде 1.3 милиарда евро, а пускането на първите инсталации се очаква през 2028 година. Въпреки това, както показва предишният опит на европейците в изграждането на съоръжения за обогатяване, французите могат да пропуснат сроковете и значително да надвишат бюджета за строителство.
Специален въпрос е развитието на производството на 19.75% обогатен уран (HALEU), което е необходимо за нови реактори с ниска мощност. Сега HALEU се произвежда само от Русия. В САЩ по тази тема работи Centrus, който като част от програма за подкрепа на индустрията вече е произвел 135 kg HALEU в пилотни центрофуги. Обединеното кралство също стартира програмата за подкрепа на производството HALEU. Размерът на финансирането е 300 милиона паунда (380 милиона долара). Правителството на Обединеното кралство планира да отвори първия завод за обогатяване в началото на 2030 година.
