Началото на седмицата ще бъде белязано от едно от най-важните политически събития за Европейския съюз. От 6 юни повече от 400 милиона граждани на 27 страни от европейския континент ще трябва да решат какъв ще бъде новият състав на Европейския парламент. Какво да очакваме от изборите? Според прогнозите настоящите избори значително ще засилят представителството на крайнодесните партии в европейския законодателен орган.
Те обещават да станат категорични победители в страни членки на ЕС като Франция, Италия, Белгия, Унгария, Австрия и Нидерландия. Но дали депутатите от крайнодесните партии ще успеят да се обединят и да станат поне втората най-влиятелна политическа сила в Европарламента, все още е голям въпрос.
Подравняване вдясно
Преди изборите за Европейски парламент никога не са привличали повишен интерес сред европейците. Избирателната активност на първия подобен вот през 1979 г. беше 62% и оттогава непрекъснато пада. По време на предишните избори през 2019 г. тази цифра се увеличи, но дори тогава беше много скромните 50.7 процента.
Но с настоящия вот – на фона на войната в Украйна, които превърнаха отбраната и сигурността в ключови теми на предизборната кампания наред с икономическите, екологичните и социалните въпроси, интересът на европейската общественост към предстоящия вот на 6 – 9 юни е нараснал забележимо. Според последното проучване на Евробарометър,
около 71% от гласоподавателите в ЕС са заявили, че е вероятно да участват в изборите.
Но основната характеристика на предстоящите избори обещава да бъде нещо друго. А именно засилването на позициите на крайнодесните партии, които сравнително наскоро бяха считани за маргинални и изтласкани в периферията на политическия живот от мейнстрийм партиите.
Една от основните успешни истории почти сигурно ще бъде резултатът от френския „Национален сбор“ под ръководството на 28-годишния лидер Джордан Бардел (Марин Льо Пен остава идеологически лидер на партията). През 2019 г. крайнодесните вече спечелиха изборите за ЕП, но тогава предимството им пред пропрезидентската партия „Възраждане“ беше незначително. Този път въпросът вече не е дали партията на Льо Пен ще успее да заобиколи партията на власт, а колко съкрушително ще бъде поражението на Еманюел Макрон. Проучванията обещават на френската крайна десница около 32% от гласовете, докато „Възраждане“, с около 15% подкрепа, рискува да загуби дори от социалистите, които се котират на приблизително същото ниво сред избирателите.
В Белгия нещата са още по-драматични,
тъй като на 9 юни жителите на кралството ще трябва да избират не само свои представители в Европарламента, но и членове на федералния и регионален парламент. Съгласно установената практика двата региона – холандоговорящата Северна Фландрия и френскоговорящата Валония, избират само от своите регионални партии. Но за да изберат министър-председател и да управляват Белгия, фламандските и валонските партии трябва да сформират коалиция на федерално ниво. И ако в миналото мейнстрийм партиите успяваха да държат ултрадесните извън управляващите коалиции, този път именно последните ще дадат тона. Според социологическите проучвания, абсолютен лидер в предизборната надпревара във Фландрия с 27 на сто подкрепа е крайнодясната Vlaams Belang. Други 20 процента в региона ще отидат, според прогнозите, към друга крайнодясна сила – Новия фламандски интерес. Това означава, че след изборните резултати Белгия най-вероятно ще се сблъска с трудоемък и дълъг процес на съставяне на управляваща коалиция. И че споменатите крайнодесни партии ще получат значително представителство в Европейския парламент.
Нидерландската крайнодясна Партия на свободата, чието първо място на националните избори миналата есен беше шок за цяла Европа,
също обещава да засили европейските си резултати. За да създаде правителствена коалиция, съставена старателно едва през май, нейният лидер Герт Вилдерс трябваше да се откаже от някои от най-радикалните си идеи, но той запази като цяло евроскептична и крайнодясна платформа. Както и популярност: според социологическите проучвания, според резултатите от изборите за Европарламент, Партията на свободата и нейните три коалиционни партньори ще получат половината от 31-те мандата, които се полагат на Нидерландия в общоевропейската структура.
Подобни тенденции в нарастващата популярност на крайнодесните партии в навечерието на изборите за Европарламент се забелязват и в Австрия (в момента опозиционната Партия на свободата води в анкетите с 27%), в Испания (където партията Vox е на трето място с 12.6% от гласовете), в Португалия (където крайнодясната Чега получи 18% на парламентарните избори през март и планира да затвърди този успех на ниво ЕС) и накрая в Германия, където „Алтернатива за Германия“, въпреки редица нашумели скандали, все още има шанс да измести от второто място социалдемократите на канцлера Олаф Шолц.
Златен акционер
Италианският премиер Джорджия Мелони и нейната партия „Братя на Италия“ бяха определени за основен победител в предстоящите избори за Европейски парламент.
На предишните избори за Европарламент победител в Италия беше Матео Салвини и неговата дясна „Лига“, които получиха 34% от гласовете, докато „Братя на Италия“ получиха скромните 6 процента. През последните пет години ситуацията се обърна на 180 градуса. Джорджия Мелони, която премина от сравнително незначителна опозиционна фигура до министър-председател на страната, значително засили рейтинга на собствената си партия. Сега се предвижда да получи около 27 на сто от гласовете, докато Лигата получава не повече от 8 процента.
Но най-важното е, че както крайнодесният лагер, така и дясноцентристкият лагер, водени от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, веднага поискаха да спечелят благоволението на Мелони на европейско ниво.
Припомняме, че от 2019 г. в рамките на
Европарламента се формират две фракции, представляващи крайнодесни политически партии –
„Европейски консерватори и реформисти“, един от компонентите на които са „Братя на Италия“, и „Идентичност и Демокрация“, която включва „Лигата“ и „Национален сбор“.
В края на май, след разрива между партията на Марин льо Пен и „Алтернатива за Германия“, иконата на френската крайна десница даде да се разбере, че иска да се обедини с партията на Мелони след изборите за Европейски парламент.
Идеята, че крайната десница трябва да действа заедно на общоевропейско ниво, е изразена неведнъж от самата Мелони. „Имаме ясна цел – искаме да направим в Брюксел това, което направихме в Рим преди година и половина. Да създадем дясноцентристко правителство в Европа и най-накрая да изпратим в опозиция левите, червените, зелените и жълтите, които причиниха това много вреда за нашия континент през годините“, отбеляза италианският премиер на предизборен митинг в събота. Въпреки това в едночасовата си реч тя нито веднъж не спомена възможността за сливане на „Европейски консерватори и реформисти“ и „Идентичност и Демокрация“.
Мелони реши да поддържа интригата, доколко смята за възможно,
за обединението на нейната партия и редица други крайнодесни сили, сега обединени под покрива на „Европейски консерватори и реформисти“, с най-голямата фракция в Европарламента, която обещава да запази мнозинство след 9 юни – дясноцентристката Европейска народна партия.
Да отбележим, че ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен първа започна да флиртува с крайнодесните партии от „Европейски консерватори и реформисти“, които се смятат за по-малко радикални от включените в „Идентичност и Демокрация“.
Със сигурност е очакването, че това ще отсече почвата изпод краката на партии като „Алтернатива за Германия“, Национален сбор и Партията на свободата на Вилдерс. „Работя много добре с Джорджия Мелони, която е „ясно проевропейски настроена“, каза наскоро шефът на ЕК за италианския премиер. Между другото, Мелони силно подкрепяше всякакъв вид помощ за Киев, за разлика от редица на нейните крайнодесни колеги.
Досега обаче самото предположение, че дясноцентристите са готови да си сътрудничат с избрани крайнодесни като „Братя на Италия“, имаше рикошетен ефект върху самата фон дер Лайен, която очаква да остане за втори мандат начело на Европейска комисия. Социалисти, либерали и зелени, които решиха, че привличането на Мелони в дясноцентристкия лагер ще доведе до смекчаване на строгите климатични мерки на ЕС, предупредиха, че ще торпилират повторното назначаване на фон дер Лайен, ако тя реши да сключи сделка с крайната десница.
(по материали от чуждестранния печат)
