Възкресяването на идеята за мини Шенген между България и Румъния е абсурдно
Румънският икономист Раду Некита възкреси старата идея за създаване на мини Шенгенско пространство между България и Румъния. Двете страни са във въздушния и морския Шенген, но сухопътните проверки продължават, а с тях – и огромните трафик проблеми на българския и румънския бизнес.
Според икономиста, ако двете страни отворят границите, това би намалило проверките наполовина и би премахнало митническите формалности и разходите за компаниите от двете страни на Дунав. Той обвини правителството на Австрия, че протака приемането на България и Румъния за свои вътрешни цели, но нищо няма да спечели от това.
Някаква кратка сглобка може и да стане, правителство – не

Картината около изборните резултати се прояснява. В смисъл, става ясно, че кашата е голяма, а възможните резултати – все лоши. През последните дни мнозина се надпреварват на прогнози ще има ли или няма да има правителство, кои ще участват в съставянето му и при какви условия. Наистина, голяма част от предвижданията са елементарна предизборна манипулация, та дано още някой случайно се прилъже да гласува за „нашите“. Но основните елементи от пейзажа са горе-долу предвидими, въпреки че вероятните факти са едно, а тяхната интерпретация – друго.
Факт е, че ГЕРБ ще победят, при това – с повече или по-малко чувствителна преднина. Но оттук не следват „цветя и рози“ за Борисов.
Прави ли са ентусиастите с капачките да негодуват срещу новите патрулки?

Вътрешният министър Калин Стоянов се похвали, че работи активно по двата си основни приоритета. Първо, трайно е овладял миграционния натиск, и второ – за овладяването на произшествията на пътя е направил най-важното – може да предаде ключовете на първите 86 патрулки (от общо 462 лъскави возила), купени по обществена поръчка със средства от Фонд „Безопасност на движението по пътищата“.
Припомняме, че в този фонд се събират парите от електронния фиш (серия „К“ за скорост) – накратко, каралите с превишена скорост си плащат глобата и после с парите им полицаите си купуват нови автомобили.
Земеделското министерство прехвърля горещия “пасторален” картоф на ековедомството

Дни след като от Държавен фонд „Земеделие“ обявиха, че са изплатени близо 13 млн. лева по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., природозащитниците от Гражданска инициатива „Зелени закони“ реагираха негативно. Въпреки че от формална гледна точка би трябвало да ръкопляскат и да викат с пълни гърла “Ура!”, защото плащанията са направени по направления „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС 1), „Традиционни практики за сезонна паша“ (пасторализъм), „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ и „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“.
От организацията призоваваха министър-председателя и министрите на околната среда и земеделието да прекратят интервенцията “Пасторализъм”. Причините са две: първо – въпросното начинание е вредно за околната среда, и второ – непрекъснато създава изкуствени обществени конфликти в националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан.
Нивото на внедряване на AI в света рязко се е повишило до 72%

Според проучване на американската консултантска компания McKinsey (представители на 1363 компании от различни индустрии са участвали в онлайн проучването), нивото на внедряване на AI (приложение в поне една бизнес функция) в света рязко се е увеличило през тази година – до 72% от 55% през 2023-а (за последните шест години е около 50%).
Използването на генериращ AI (създава текстове, видеоклипове, изображения въз основа на заявки) показва почти двоен ръст през годината – от 33% на 65 процента. Най-често се използва редовно в маркетинга и продажбите (34%), в разработването на продукти и услуги (23%) и в ИТ (17%). В много индустрии е вероятно организациите да инвестират повече от 5% от своите дигитални бюджети както в аналитичен AI, така и в генеративен AI.