Въпреки негативните анализи за ефекта от прилагането на интервенция „Пасторализъм“, от земеделското ведомство не спират субсидията
Дни след като от Държавен фонд „Земеделие“ обявиха, че са изплатени близо 13 млн. лева по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., природозащитниците от Гражданска инициатива „Зелени закони“ реагираха негативно. Въпреки че от формална гледна точка би трябвало да ръкопляскат и да викат с пълни гърла “Ура!”, защото плащанията са направени по направления „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС 1), „Традиционни практики за сезонна паша“ (пасторализъм), „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ и „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“.
От организацията призоваваха министър-председателя и министрите на околната среда и земеделието да прекратят интервенцията “Пасторализъм”. Причините са две: първо – въпросното начинание е вредно за околната среда, и второ – непрекъснато създава изкуствени обществени конфликти в националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан.
И напомниха, че скоро ще стане десетилетие откакто научната и природозащитната общност е започнала да констатират, че управляваната от Министерството на земеделието и храните субсидия
все по-сериозно вреди на природните местообитания в трите национални парка.
Тема, която „БАНКЕРЪ“ повдигна още през януари 2021 г. в публикацията си „Пилеем европейски пари за нашенски вреди“, когато категорично застанахме на позицията, че националните паркове са създадени за опазване на ценна природа и за развитие на природосъобразния туризъм, а субсидирането на пашата в тях трябва да се случва, само ако не вреди на растителните и животинските видове.
Освен това съобщихме, че хората, ангажирани с инициативата, са на мнение, че оставени без никакъв контрол,
животновъдите взеха да правят каквото си искат
и в резултат на това стадата им започнаха да увреждат екосистемите. И предупредихме, че прилагането на политиките и финансирането на мерките в крехките екосистеми трябва да се извършва изключително внимателно и с денонощно отчитане на ефекта им. Но какво от това, след като днес отново ни се налага да запеем старата песен на нов глас?
Според екозащитниците, чрез това финансиране – 75% от Земеделския фонд за развитие на селските райони на Европейския съюз и 25% от Националния бюджет – беше предложено за територията на трите национални парка от научната и природозащитна общност с идеята, че
то ще доведе до подобряването състоянието на тревните местообитания
и ще спре обрастването им с хвойна.
Субсидията се получава за три месеца паша през лятото в трите национални парка и от момента на стартирането си започна да привлича животновъди от цялата страна в тях. В резултат на това, само в Национален парк “Рила” броят на свободно пасящите крави се е увеличил… 12 пъти – от 661 през 2007 г. до 8338 през 2021 г., съобщават от “Зелени закони”.
Големият препъникамък идва от факта, че плановете за управление и на трите национални парка са правени в период, в който пашата на домашни животни в парковете я нямаше, беше забранена. По тази причина в тези планове бяха заложени
максимални норми за пашуващи животни на хектар.
Но… като за интензивни промишлени територии, а не като за защитени територии тип “Национален парк”, чиято основна цел е опазване на местообитанията, а не интензивната им стопанска експлоатация, подчертават от организацията.
С това драстично увеличаването на животните, чрез което техните стопани
се втурнаха да усвояват европарите от субсидията,
както и високата плътност на пашуващи животни, според експертите на организацията, са започнали да нанасят щети на природните местообитания, докато търсеният резултат – ограничаване разпространението на хвойната – се оказа… пълен провал.
Тези проблеми са били констатирани от множество научни проучвания и анализи, съобщават от екоорганизацията. И добавят, че по тази причина, както научната и природозащитната общност, така и Министерството на околната среда и водите, от почти 10 години призовават за спиране на субсидията „Пасторализъм“.
Идеята е, че премахването на субсидията ще спре засиления приток на животни от цялата страна към парковете, броят на пасящите в тях животни ще намалее и проблемът с щетите на местообитанията ще бъде решен от само себе си. При това – без да е необходимо налагането на допълнителни административни ограничения на пашата в парковете.
В същото време обаче позицията на земеделското ведомство остава все така категорична –
изплащането на субсидията трябва да продължи,
а Министерството на околната среда, ако констатира проблеми, “просто” да забрани или да ограничи пашата в националните паркове.
Проблеми със субсидията/интервенция „Пасторализъм“ бяха констатирани и от възложената от Министерството на земеделието оценка за съвместимост на Стратегическия план за развитие на земеделието 2023 – 2027 година. В резултат на тези анализи, в становището по екологична оценка бе заложено
прекратяване на субсидията „Пасторализъм“ в трите национални парка след 2025 г.,
като дотогава трябва постепенно да бъде намален броя на пашуващите животни там, съобщават екозащитниците.
Но за пореден път Министерството на земеделието се е наложило и вместо субсидията да бъде спряна и проблемът решен, МОСВ ще трябва да влиза в ролята на строгия господар (по-скоро – пъдар), който с морков и тояга ще трябва да ограничи броя на тревопасните в преходния период.
А това, естествено, създаде проблеми на всички фермери – и местни, и пристигащи от всички краища на страната, и
доведе до куп безсмислени обществени конфликти
между тях, дирекциите на националните паркове и Министерството на околната среда. Докато съответните чиновници в Министерството на земеделието и храните продължават да си получават заплатите без да предприемат абсолютно нищо, за да решат създадените от тях проблеми.
В тази връзка от “Зелени закони” призоват за радикално решаване на тези конфликти, т.е. за прекратяване на субсидията „Пасторализъм“ още до края на 2024 година. Логиката е желязна – спрат ли “безплатните” пари, броят на транспортираните до парковете животни ще спадне до минимум, а случи ли се това – няма да има никакъв смисъл от допълнителни административни ограничения.
Ако субсидията „Пасторализъм“ в националните паркове обаче продължи до януари 2026 г.,
това ще доведе до нова вълна на ожесточени обществени конфликти в парковете.
А последващите негативни становища по екологична оценка и европейско законодателство, могат да застрашат прилагането на целия Стратегически план. На всичкото отгоре, в Европейската комисия вече има и заведена жалба по темата.
Еколозите са категорични, че българските животновъди трябва да бъдат подпомагани, за да бъдат конкурентноспособни. Но е крайно време чиновниците в Министерството на земеделието да намерят онези начини на подкрепа, които не нарушават нито българските, нито европейските екологични норми. От “Зелени закони” са убедени, че това е възможно и е въпрос единствено на желание, което – кой знае защо – продължава да е чуждо на ресорните труженици в земеделското ведомство.
