Служебният министър на културата Найден Тодоров обяви в ефира на БНТ, че ще завещае на наследника си идеята си за политики за запазване на важни сгради, намиращи се извън територията на България, но свързани с нейното наследство и история. По повод казуса с къщата на Димитър Талев в Прилеп, той поясни, че последните правителства са започвали инициативи по придобиването на имота, но докато се ориентират какво се случва, и е идвал нов кабинет. Ето защо според него е важно този въпрос да бъде уреден законодателно.
Министърът коментира и случая със съборената през февруари къща на ул. “Велико Търново” 32 в София, на която по-късно е възстановен статутът на недвижима културна ценност, в резултат на което собственикът й сега трябва да я построи наново, както е била. По думите му процедурата за даване на статут “паметник на културата” е много сложна и продължителна и нарочно е направена така, за да не може всеки, който поиска, да спира нови строежи.
От друга страна той нарече безпомощни и изнемогващи подопечните си в Националния институт за недвижимо културно наследство, които трябва да се грижат за хиляди паметници на културата, а за цялата страна са само 56 души. Направи сравнение с отпреди 20 години, когато били 1500 души и имали и регионални поделения. По думите му промяната била извършена с промени в Закона за администрацията от 2012 година.
Във връзка с последната мярка на Министерския съвет, с която бюджетът на сценичните изкуства бе увеличен с 30 млн. лева, министър Тодоров поясни, че във всички сектори върви процес на увеличение на заплатите – тези 30 млн. лева са за дейност, за да може освен пари за заплати служещите на обществото в сферата на културата да имат и средства, за да реализират своя талант.
На въпрос дали приема концепцията на предшественика си – министър Кръстю Кръстев, че пари за култура винаги ще има, стига да се предлагат добри проекти, Найден Тодоров бе категоричен, че културна политика не се справи с проекти, защото в един момент, когато няма пари, лесно ще се намери оправданието – проектите ви не са добри.
Министърът на културата обяви и че най-хубавата дума е “културна стратегия”, признавайки, че са били правени неколкократни опити за нейното приемане – и през 2011 г. и през 2019 г., но и досега такава няма. Според него първо трябва да решим какъв модел искаме: “Дали искаме да накараме хората на културата да работят по един много западен, извъневропейски модел, където културата е индустрия, или пък искаме те да са инструмент на държавата, с който тя да вдигне общото ниво на културата на гражданите”.
След това маестро Тодоров уточни, че в европейските държави имат моделите са сходни – те са инструмент на наследниците на старите аристократи и имат за цел повдигането на общото ниво на култура в обществото.
Във връзка с недоволството от новоизбрания директор на културния ни център в Рим, министър Тодоров коментира, че в момента екипът му работи по смяна на правилата. По думите му сега действащата система е такава, че идва комисия от външни експерти, които преценяват кандидатите по биографията им и по написаната концепция. После обаче се оказва, че избраният от нея човек не притежава други качества, важни за изпълнението на ангажиментите му – например, не може да общува с хора. Министърът на културата обаче не може по никакъв начин да го отстрани от поста и реално никой не носи отговорност за избрания директор на културния ни институт.
