Крайната десница в Европа е във възход, гласят не една и две прогнози преди европейските избори тази седмица. Някои от твърдолинейните консерватори и крайнодесните са открити врагове на общите европейски политики и настояват държавите членки да имат последната дума. Други – като „Алтернатива за Германия“, например – прегърнаха войнствената риторика и стигнаха до крайности от сорта “Хайде да разтурим Европейския съюз и да си основем конфедерация на държавите”.
Причината за този възход, за съжаление, не се дължи на оригиналните им идеи или на грижата им за избирателите, а на факта, че проевропейските партии така и не успяха да стигнат до хората и да им предложат реални решения на проблемите им. Като изключим трудно смилаемия език и “правопис” на брюкселската администрация, част от представителите в евроинституциите направиха всичко възможно, за да се отдалечат от избирателите си. И поради тази причина дори не се опитаха
човешки – като нормални хора – да обяснят добрите неща,
които са направили през мандата си.
Според една от последните прогнози, Европейската народна партия би трябвало да спечели първото място със 182 места, следвана от социалистите и демократите (С&Д) със 136 депутати. Заедно с либералната група „Обнови Европа“ (81 места), това центристко мнозинство ще има 399 от общо 720 места в Европейския парламент. Въпросът е
дали ще успеят да се споразумеят и да формират коалиция.
Притисната от собствената си партия – ХДС, ако Урсула фон дер Лайен спечели втори мандат като председател на Европейската комисия, не само трябва да наблегне на бизнеса и на конкурентоспособността, но и да забрави за част от зелените си политики. Нещо, което още от сега дразни коалиционните й партньори…
Очакваните загуби на либералите и зелените, примесени с прилив на твърдо консервативни и крайнодесни партии,
ще размият традиционното центристко мнозинство
и ще изместят баланса на силите вдясно.
Групата Европейски консерватори и реформисти, водена от партията на италианския премиер Мелони, най-вероятно ще увеличи броя на депутатите си – от 68 на 79, а крайнодясната “Идентичност и демокрация” вдига летвата с още 10 места (до 68 депутати), въпреки че наскоро изключи най-голямата си национална партия „Алтернатива за Германия“ заради поредица от скандали. Така че, ако националистите и крайнодесните се обединят, спокойно
могат да станат трета политическа сила в Европарламента,
след ЕНП и социалистите.
В сряда (6 юни), участниците в събитие на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел се обединиха около тезата, че проевропейските партии отстъпват политическо пространство на евроскептичната крайна десница, защото дори в кампаниите си не са успели да посочат положителното въздействие на блока върху живота на хората. А са останали фокусирани върху националните проблеми, маргинализирайки до крайност европейските теми.
За сметка на тях, крайнодесните партии са направили по-активни и близки до избирателите кампании и изрично са подчертали транснационалния характер на изборите. Разбира се, популистите са наблегнали повече на щетите, които нанася ЕС и са представили европейските институции във възможно най-лоша светлина, но са
отговорили на важното изискване за евроизборите – да се коментират европейски теми.
Анализаторът Илке Тойгюр, например, посочи, че крайнодесните доста сполучливо са се фокусирали върху бедността и липсата на подкрепа. Това е добър ход, защото за масовия избирател най-важните въпроси са свързани с кризата с разходите за живот, бедността и социалното изключване.
В същото време в Брюксел се говори предимно за инвазията на Русия в Украйна, за съперничеството между САЩ и Китай, за киберсигурността и конкурентоспособността. Това безспорно са много важни теми, но
те не успяват да докоснат избирателите,
за които личните проблеми и тревоги винаги са на първо място.
„Ако отидете при обикновен гражданин в Испания и започнете да му говорите за съперничеството между великите сили и как Европейският съюз трябва да реагира на глобалните кризи, той няма да се заинтересува особено“, твърди Тойгюр и сочи, че ситуацията ще е коренно различна, ако му заговорим за цените на основните хранителни продукти.
Основните политики на ЕС са:
зеления преход и климатичните промени, икономиката и търговията,
бюджета и сигурността, върховенство на правото и разширяването на Общността.
Да, тези теми наистина са изключително важни, защото са фундамента на Европейския съюз. В същото време обаче на европейците трябва да им бъде показано и доказано, че те също участват в тези процеси и тези политики ще направят живота им по-добър. Връзката обаче винаги се къса някъде по веригата и затова политиците, които се бият в гърдите, че защитават ЕС, стават все по-непопулярни. Без изобщо да си дават сметка, че причината за това изобщо не е Европейския съюз и ползата от съществуването му.
