Днес е последният ден от предизборната кампания за изборите 2 в 1 на 9 юни. Въпреки че още не сме гласували, един от най-честите въпроси в публичното пространство е този дали това ще са последните парламентарни избори за годината. Същевременно кампанията за Европейски парламент (ЕП), която водят формациите, в голяма степен остана на заден план. Това си личи и от програмите на основните партии у нас. Доколкото изобщо са публикувани такива документи, то европейските теми в тях почти не са застъпени.
В последната дни от кампанията обаче зачестява политическата реклама в медиите, което е видно и от разходите за платено отразяване в края на предизборната надпревара.
Оказва се, че политическите формации са похарчили общо за медийна реклама малко над 2.5 млн. лева. Това сочи анализ на Института за развитие на публичната среда (ИРПС), който регулярно следи разходите на партиите, коалициите и независимите кандидати по време на предизборните кампании.
Ръстът на разходите е с повече от един милион лева в последните десет дни. Тази сума е сходна със средствата в кампанията за изборите от април, 2023 г., и почти равна на тези за кампанията за президентски и парламентарни избори от ноември, 2021 година.
Кои партии похарчиха най-много за реклама
Данните на института сочат, че най-много средства са похарчили от “Възраждане” – 493 385 лв., следвани от “Продължаваме Промяната – Демократична България” с 373 410 лв. и “Има Такъв Народ” – 241 928 лева.
Така има значително разместване в подредбата на формациите спрямо предходните десет дни в кампанията. От “Възраждане” увеличават три пъти разходите си за реклама в последната седмица и са сключили договори за сериозни суми с двете големи частни телевизии у нас. От ИТН също имат споразумения с “Би Ти Ви” и “Нова телевизия” и това води до увеличение от десет пъти на разходите им за реклама спрямо първите 20 дни от кампанията. От ГЕРБ-СДС (четвърти в класацията по разходи) очевидно имат друга пиар стратегия, тъй като към този момент нямат сключени договори с нито една от двете телевизии.
Голяма част средствата, разходвани от политическите сили, се дължат на медийните пакети, припомнят от института. Право на такива пакети имат партии и коалиции, които участват в избори на национално ниво, но не получават държавна субсидия, както и инициативните комитети. Размерът на пакетите за участниците в изборите варира между 5000 и 40 000 лева. За вота 2 в 1 изборната комисия бе решила формациите да получат по 40 000 лева. Те обаче обжалваха решението пред съда и той постанови, че сумата трябва да е по 80 000 лв. заради двата отделни избора.
На първо място по привлечени средства продължава да е телевизия Евроком с 566 081 лв., следвана от БНТ с 492 038 лв. и “Нова телевизия” с 345 656 лева.
И в предишни кампании телевизия Евроком е била сред най-предпочитаните за реклама. Тя е избрана от 22 формации – както парламентарни, така и от по-малки политически субекти. Регистърът на ЦИК също показва, че към медията са насочени значителна част от пакетите в кампанията (и за ЕП, и за Народно събрание).
Евроком също така продължава практиката да сключва договори за безвъзмездно отразяване и има десет такива споразумения със следните формации: ВМРО; “Солидарна България”; “Възраждане”; независимия кандидат Кузман Илиев; “БСП за България”; “Левицата”; “Синя България”; “Единение”; “Пряка демокрация” и “Ние гражданите”. Интересно е, че преди десет дни Евроком бяха обявили безвъзмездни договори с още шест формации, но тези споразумения вече не са на сайта на телевизията. От начина, по който се обявява информацията за тях, не става ясно колко и какви услуги включват те.
