Изборите в СИК-Посолски комплекс Виена започнаха спокойно, даже вяло. Секциите са общо девет, атмосферата в града е типично неделна, по нищо не става очевидно, че ще се решава съдбата на Европейския съюз.
Напротив – животът тече така, както винаги. Дори е спорно дали изборите за Европейски парламент са по-значимо събитие в последната седмица. Например на фона на традиционния летен вечерен концерт на Виенската филхармония в двореца Шьонбрун.
Той събра в петък хиляди люде от цял свят, които търпеливо изчакаха VIP-овете да излязат от коктейла в двореца, да седнат и едва тогава концертът да започне с 15-минутно закъснение. А за тълпата правостоящи 15 минути са цяла вечност, при положение, че повечето бяха дошли два часа преди началото, обявено за 20.30 часа.

Концертът започна с увертюра на Вагнеровата опера “Танхойзер”. Това ми припомни думите на Уди Алън, че винаги след слушане на Вагнер, иска да превзема Полша. Събитие на седмицата обаче със сигурност бе прайдът в събота, което засенчи концерта и изборите за Европейски парламент.

За спокойното му протичане бе спрян дори транспортът във Виена. Прайдът не пожали дори любимото кафене на Адолф Хитлер, който обичал да отсяда тук след сеансите по рисуване в Академията.

Пейките пред любимото кафене на фюрера бяха боядисани в цветовете на дъгата. И такива си останаха, а флаговете с дъгата останаха да се веят до знамената на ЕС, сякаш да посочат бъдещата му съдба. Въпрос на избори…