Държавата бавно и мъчително изоставя ролята си на преразпределител

държавата, бюджет

Каквото и да се говори, напук на политическите сътресения, икономиката на България се развива със задоволителни темпове. И е логично да си зададем въпроса, доколко държавата със своята преразпределителна роля отнема (обосновано или не) пари от бизнеса и гражданите и как това влияе на опитите им да планират развитието си, разчитайки на собствени средства?

Проф. Пенчо Пенчев от УНСС, който изследва стопанското развитие на страната и мястото на корупцията в него, е открил един интересен исторически източник. „Ако към средата на 40-те години на 19 век – казва той – годишният доход на заможен земеделец българин в Добруджа се раздели средно на месец, излиза, че той работи, за да си плати данъците (т.е. дължимото на държавата) до средата на февруари. После – за себе си”.

Какво е положението днес?

Бюджетът за тази година залага консолидирани приходи в размер на 75,3 млрд. лева. Приемайки, че за ден изработваме над 562 млн. лева – изчислено на база на прогнозния размер на БВП от 206 млрд. лв., то са необходими общо 134 дни, за да попълним държавната хазна. Като отчетем и факта, че 2024-та е високосна, излиза, че хипотетичната дата, на която бихме попълнили бюджета, ако всичко изработено от 1 януари отива само в нетова полза, е 13 май.

Е, къде е средата на февруари, къде е средата на май?

Впрочем много или малко е това сравнено с предишни години?

Точно 146 дни сме работили за държавата през 2022-ра. За попълване на хазната през 2021-ва са били необходими 140 дни, а през 2020 г. – близо 136 дни.

През 2019-та е трябвало да работим 138 дни, за да си платим всички данъци, през 2018-та – малко над 132 дни, а през 2017-та – 136 дни.

Така можем да направим извода, че тази година натискът на данъчното бреме е отслабнал.

През 2024-та е предвидено консолидираните държавни разходи да са 81,5 млрд. лв., което означава, че дефицитът в държавните финанси ще достигне 6,2 млрд. лева. Тази сума се равнява на 11 допълнителни дни, в които икономиката трябва да работи само за бюджета, ако искаме да няма дефицит и да покрием всички разходи без да теглим нов дълг.

В средносрочната бюджетна прогноза е заложен дефицит в размер на 6-7 млрд. лв. и през 2025 и 2026 г., така че темата за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде особено актуална в следващите години.

Интересно е да се проследят всички канали, по които се финансират споменатите 81,5 млрд. лв. консолидирани разходи. Косвените данъци носят 25,5 млрд. лв., в т.ч. 18,6 млрд. лв. от ДДС, близо 6,5 млрд. лв. са от акцизи и под 400 млн. лв. от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките данъци носят 12,9 млрд. лв., в т.ч. 7 млрд. лв. от облагането на доходите на физическите лица и 5,9 млрд. лв. от корпоративните данъци. Това са общо около 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от социално и здравно осигуряване достигат 17,7 млрд. лв. (22%), в т.ч. 12,8 млрд. лв. вноски за общественото осигуряване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4,9 млрд. лв. вноски за здраве.

Посочените дотук приходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими приходоизточници са имуществените данъци – близо 1,6 млрд. лв. и различните неданъчни приходи, в т.ч. 3,5 млрд. лв. от такси, 1,8 млрд. лв. приходи и доходи от собственост и 2,5 млрд. лв. от продажбата на активи. Общо неданъчните приходи финансират около 12% от бюджетната рамка. Към тях можем да прибавим и 660 млн. лв. годишна вноска от БНБ.

Важна роля играят и помощите, като трансферите от ЕС се очаква да достигнат над 7 млрд. лева. Това са средства, които в голяма си част финансират капиталови разходи в бюджета, тоест подкрепят публичните инвестиции. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от Евросъюза, отбелязват от Института за пазарна икономика.

Въпреки че през тази година наблюдаваме нормализиране на бюджетната процедура – има приет бюджет, списък с инвестиционни проекти и правила за ключови бюджетни показатели (например формулата за определяне на минималната заплата), фискалната политика продължава да бъде поставена под сериозен натиск. Тези рискове допълнително се усилват от новата вълна на политическа нестабилност.

В краткосрочен план изглеждат най-опасни решенията за субсидии или данъчни преференции за стотици милиони, които зачестяват в последните години и месеци. Връщането на икономиката към ниска инфлация означава, че приходите вече ще зависят от събираемостта, а в по-общ план – от ръста на инвестициите, доходите и потреблението. Това вече се вижда в текущите данни за изпълнението на постъпленията от данък върху добавената стойност. Всичко това е част от същинския дебат за устойчивостта на бюджета, свиването на дефицита и създаване на подкрепяща растежа данъчна среда, какъвто политическите партии дължаха на гражданите преди изборите.

Но такъв не се състоя, войстващият популизъм го изключи.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст