Френските пазари “оглавиха” разпродажбите на 10 юни след като френският президент Еманюел Макрон обяви провеждането на предсрочни избори заради тежкото поражение на политическата му сила от крайнодясната партия на Марин Льо Пен на вота за Европейски парламент. Базовият френски борсов индекс CAC 40 загуби 1.92% от пазарната си оценка и падна до най-ниската си котировка – 7848.33, от края на февруари. Акциите на всичките 40 члена на индекса поевтиняха, като банките и дружествата за комунални услуги понсоха най-големи щети.
Книжата на “БНП Париба” загубиха 5.8% от пазарната си оценка, на “Сосиете женерал” – 5.9%, а на “Креди агрикол” – 4.3 процента. Акциите на застрахователната компания AXA паднаха с 2.2%, а на мениджъра на активи “Амунди” – с 2.1 процента. Пазарни анализатори определят поведението на пазарните играчи в сутрешната борсова търговия като “първо стреляй, после мисли” и добавят, че “инвеститорите все пак ще рябва да вкарат в цените по-висока рискова премия” след решението на Макрон за пресрочни избори, при това – непосредствено преди началото на Олимпийските игри, на които Париж е домакин.
Доходността на базовите десетгодишни френски държавни облигации се повиши с 0.08% – до 3.18% – в близост до най-високото равнище от ноември 2023-а. А годишната възвръщаемост на базовите италиански дългови книжа – внимателно наблюдаван барометър за политически риск в еврозоната, добави 0.09% – до 4.04 процента.
Съобщението за свиканите от френския президент извънредни избори се появи след като първите прогнозни резултати на социологическите агенции показаха, че крайнодясната “Национално обединение” на Льо Пен си е осигурила една трета от френския вот за ЕП – над двойно по-висок резултат от “Национален сбор” на Макрон. Гласуването за новия състав на европейския законодателен олган се проведе едва седмица след като “Стандард енд Пуърс глоубъл” понижи кредитния рейтинг на Франция до “АА-“, мотивирайки се с обасения за бюджетния дефицит на страната. По оценка на анализатори, хазартният ход на френския президент няма да увеличи вероятността за фискална консолидация. И сегашният план за орязване на дефицита от 5.5% от БВП през 2023-а до 3% през 2027-а, не изглежда правдоподобен начален ход.
В други части на Европа, десетгодишните германски правителствени облигации увеличиха доходността си до 2.64%, а германският базов борсов индекс DAX падна с 0.6 процента. Британският елитен FTSE 100 загуби 0.4% от пазарната си оценка, а широкият европейски STOXX Europe 600 поевтиня с 0.6 процента. На валутните пазари еврото слезе до 1.0735 щ. долара в 13.47 ч. българско време на 10 юни.
Завоят надясно в изборите за ЕП беше очакван и добре популяризиран и е в рамките на погнозите на социолозите. Според политически наблюдатели, сериозен обрат изглежда невъзможен, но основните последици вероятно ще се изразят в по-твърд подход към имиграцията. А политическата несигурност на Стария континент точно когато икономиката на Съединените щати продължава да се развива успешно, подкопава доверието във вложения, различни от високодоходния долар.
