Триумфът на „Величие“ показа падението на политическата ни класа

класа

Много българи, уморени да ходят на безрезултатни избори, решиха да не гласуват. Повечето от тях изчислиха, че наесен – така или иначе – пак ще се наредим пред урните и затова предпочетоха да запълнят неделята си с по-смислени занимания. Те, разбира се, имат пълно основание да са недоверчиви на фона на умрялата кампания и повтарянето до откат на изтъркани обещания от от обитателите на т. нар. политическа класа, но все пак…

На тези избори нямаше бомбастични политически алтернативи, но пък имаше достатъчно плодородна почва за силен протестен вот и възходът на малките партии е пример за това.

Голямата изненада, не само според социолозите, е партия “Величие”, която мина бариерата от 4% и влиза с гръм и трясък в парламента.

По-големият шок обаче дойде от друга една посока – търкането на подметките до студията на големите телевизии, огромните билбордове по магистралите и

денонощното омаскаряване на “враговете” из социалните мрежи

се оказа много вехта и абсолютно безполезна практика.

Новата партия спечели няколко депутатски места без много шум и без площадни показни агитации, но чрез активно присъствие в социалните мрежи и срещи с хора по места и силна онлайн връзка с българи в чужбина.

Преди малко слушах радио интервю с лидера на партията Ивелин Михайлов. Естествено, думите му бяха като от учебник по популизъм, но въпреки това прави впечатление със способността си да говори конкретно и разбираемо, без клишета и без претенции за интелектуално превъзходство. 

Посланията на създателят на туристическия атракцион “Исторически парк” в община Ветрино са прости. Членовете на партията твърдят, че “Величие” е създадена

с цел да защити създаденото от обединени българи,

които с труда си заедно променят страната ни към по-добро.

Михайлов е натрупал точки и в кръга на враговете на вятърната енегрия. През 2022 г. застана начело на кампанията за спиране на изграждане на ветрогенератори на територията на община Ветрино. Той твърдеше, че вятърните турбини вредят на здравето. От това спечели дивиденти сред патриотично настроените избиратели, защото се аргументира, че милее за българската земя, която не трябва да се мърси с перки. Това се търси, това предлага.

Интересна е и демографията на вота, която беше представена в понеделник от агенция “Галъп“.  Според нея, за „Величие“ са гласували

предмно жени, сравнително млади хора, висшисти, жители на областни градове,

етнически българи. Тоест – хора, които на предишните парламентарни избори са гласували за “Възраждане”, за други по-малки партии, с “Не подкрепям никого” или въобще не са гласували. Или казано малко по-фръц – избиратели, търсещи реални “аватари” на протестния си вот, които досега не са намерирали алтернатива. С просто око става ясно, че има търсене за нещо различно, след като големите партии не са в състояние обединят вота на по-голямата част от българите. А след като има търсене, логично е да се появи и предлагането…

Председателят на „Да, България”

Христо Иванов разбра най-правилно това послание и подаде оставка,

която бе приета от Изпълнителния съвет на партията.

„Считаме, че този резултат за партиите от нашата коалиция – ПП-ДБ, изисква поемането на лидерска отговорност. Поради това аз подадох оставката си”, посочи Иванов и обяви, че се отказва и от депутатското си място в 50-ото Народно събрание.

Постъпката му е честна и достойна, каквато бе тази на френския президент Еманюел Макрон, който, след като

центристката му партия беше буквално пометена от крайнодясната „Национален сбор“

на Марин льо Пен, разпусна парламента и насрочи извънреден вот за 30 юни.

На тези избори той е в крайно неизгодна позиция, но прецени, че без доверието на суверена властта е куха. Без значение дали е политически трик или не, това е пример за силна политическа класа.

Посланието към системните ни политици след триумфа на „Величие“ е, че в досегашното им присъствие из коридорите и етажите на властта няма нищо величаво. И че оттук нататък, дори и всяка седмица да ходим на предсрочни избори, резултатите ще са все такива –

по един файтон хора от седем-осем партии

непрекъснато ще имитират управленска дейност, но никога няма да признаят провала си.

Избирателите на практика заявяват, че е дошъл краят на нещастната ни, но за сметка на това дългогодишна традиция, да гласуваме за по-малкото зло. Те гласуваха за възможно най-дребното зло, което със сигурност не е никаква алтернатива и е  по-силно на думи, отколкото на действия.

Вотът на хората не е даденост, той трябва да се заслужи, а празните приказки и компроматни войни ще направят редиците на основните партии още по-рехави, ако не си научат урока. Или ако някои лидери не подадат оставки.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст