Официални представители на Европа водят преговори да продължат доставките на природен газ през ключов тръбопровод от Русия през Украйна в опит да предотвратят по-нататъшни поражения върху енергийните доставки за Стария континент от войната на Москва, съобщава агенция “Блумбърг”, като се позовава на добре информирани източници. Споразумението за този транзит изтича в края на 2024 година.
Европейският съюз се опитва вече почти две години да се еманципира от руските газови потоци, но няколко източноевропейски държави продължават да получават горивото през газопровод, преминаващ през Украйна. И в условията на бушуващата вече трета година война, повечето пазарни наблюдатели очакват притока на газ най-накрая да секне.
Според добре информирани с въпроса лица обаче официални представители на европейски правителства и компании преговарят с украински партньори как да продължат газовите доставки и през идната година. Една от обсъжданите опции е европейските фирми да купуват и инжектират азербайджанско синьо гориво в руските газопроводи за Европа, посочват запознатите с темата субекти. Подобно споразумение би позволило на европейците да избегнат срама, че купуват руското гориво точно когато се опитват да пресушат приходите за Москва.
Тази идея набира инерция след като стана ясно, че тя ще бъде от полза за украинците, чиито приходи от транзита на природен газ през 2021-а са били в размер на 1 млрд. щ. долара – сериозна сума в подкрепа на разстроената от военните действия национална икономика. Съществуват и сериозни опасения, че неизползваните газопроводи могат да се превърнат във военни цели или пък да се амортизират дотолкова, че възстановяването им да се окаже скъпо удоволствие.
“Има два фактора, които трябва винаги да се вземат предвид”, посочва Олексий Чернишов – главен изпълнителен директор на държавната украинска компания “Нафтогаз”. “Единият е, че Украйна има невероятна инфраструктура за пренос и съхранение на газ, която трябва да се използва, и че Украйна е готова да я използва, защото тя носи много предимства”. Чернишов отхвърля всякакъв план, включващ участието на “Газпром”, и смята, че доставките на газ от Азербайджан “биха могли да имат бъдеще”.
План за използването на азерски газ на теория би могъл да е от полза и за Русия, ако е изготвен под формата на суапов контракт, позволяващ на Москва да изпраща своето синьо гориво на други места. Русия се бори да намери достатъчно нови клиенти за суровината си, защото инфраструктурата й е съобразена с доставки за Европа, а преговорите с Китай са доста трудни.
Идеята за суап не е приета за петролните и газови пазари и се използва когато няма възможност за физически пренос на гориво от една точка до друга. Подобен вариант би бил временно решение, защото Азербайджан в момента няма възможност да произвежда резервен газ и вече използва на пълен капацитет системата си от тръбопроводи до Европа. Каспийската държава иска да увеличи износа за Стария континент, но сериозен ръст ще изисква обновяване и надграждане на инфраструктурата и нови дългосрочни контракти.
Европейските газови котировки остават доста силно зависими от всякаква евентуална промяна на доставките. Базовите фючърсни контракти поскъпнаха с 2.2% на 11 юни, атакувайки нов максимум за тази година в хода на европейските разсъждения за газовия пренос през Украйна и въпреки увеличените газови доставки от Норвегия. Голямото неизвестно е дали Европа изобщо би могла някога да стане независима от руския газ, а цените се повишават, защото търговците предвиждат, че европейците ще трябва да купуват повече синьо гориво, ако Москва или Киев се откажат от сделка. Агенция “Блумбърг” съобщава, че европейските лидери обмислят да заобиколят Украйна, ако правителството й не иска да сътрудничи за европейско-руска договореност. Един от възможните варианти е да се пренасочат газови потоци от Украйна към Азербайджан в Европа.
Преговорите са в ранна фаза и запознатите с тях лица очакват решения към края на годината когато изтича действащия договор за транзит, а чукащата на вратата зима ще засили натиска. От решаващо значение ще е и развитието на военните действия на бойното поле.
Според част от добре информираните източници, национализираният от Германия газов гигант “Унипер” участва в обсъжданията. Говорител на компанията отказва коментар, а представители на германското министерство на икономиката посочват, че правителството участва в преговорите в рамките на Европейския съюз.
Словакия е една от ключовите държави, която може да извлече най-голяма полза от подобна сделка и премиерът на страната Роберт Фицо коментира тази възможност през май след посещение в Азербайджан, без да съобщава подробности. Пред репортери Фицо посочи, че “в момента всичко зависи от преговорите между компании като руския “Газпром”, азербайджански и украински фирми и други, които трябва да се съгласят на икономическите и ценовите условия”. Той допълни, че ако има сделка, “Словакия може да внася газ от Азербайджан, като част от горивото остане на нейна територия, а останаото се насочи към други страни”.
Словашкият държавен газов вносител SPP пък посочва друга опция – консорциум от европейски компании или държави или упълномощена трета страна, която да поеме поръчаните газови доставки от “Газпром” на руско-украинската граница.
Министерството на енергетиката на Австрия – другата нация, която би спечелила от подобна сделка, отказва коментар.
Москва все още изпраща около 15 млрд. куб. м природен газ годишно в Европа през Украйна, главно на Словакия и Австрия, за които Русия остава доминиращ доставчик на синьо гориво. Руският газ задоволява над 80% от австрийското газово потребление за пети пореден месец. Европа внася също и втечнен природен газ от Русия с кораби и въпреки непрестанните дебати дали би трябвало, никога не е санкционирала руското гориво.
Европейската комисия смята, че общността ще може да усти на прекратяването на руския газов транзит през Украйна без какъвто и да било сериозен риск за енергийната сигурност. Плановете й се базират на алтернативни доставки и на осъществяване на амбициозната й климатична стратегия, включително на повече възобновяеми енергийни източници и пестене на енергия. Някои страни членки обаче не са чак такива оптимисти и се страхуват от повторение на енергийната криза, което отговаря и на украинските интереси.
“Правя всичко възможно, за да намеря решение за украинската система за транспортиране на природен газ да продължи да работи, защото тя е голям актив и някой трябва да бъде нейн клиент”, посочва Чернишов. И добавя, че “в противен случай тя ще започне да генерира загуби”.