Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да бъде предпазлива и понижението на кредитните разходи през миналата седмица няма непременно да бъде последвано от по-нататъшни бързи движения, коментира шефката на институцията Кристин Лагард в интервю за водещи европейски вестници. Тя посочва, че с колегите си са взели „целесъобразното решение, но то не означава, че лихвените проценти са поели по линеен низходящ път“. И допълва, че може да има и периоди на задържане на лихвените равнища и че траекторията на кредитните разходи на еврозоната не е предначертана и ще зависи от икономическите оценки. Интервюто е публикувано на 10 юни в германския „Ханделсблат“, във френския „Еко“, в италианския „Ил Соле 24 Оре“ и в испанския „Експансион“.
ЕЦБ понижи на 6 юни лихвените проценти на еврозоната с 25 базови пункта и стана втората голяма световна централна банка след канадската, предприела подобен акт ден по-рано. Така, след девет поредни месеца на рекордно високите 4% лихви по депозитите, от миналата седмица те са 3.75 процента.
Решението на 26-членния управителен съвет на европейската институция беше очаквано и отговаря на усилията на централните банкери да установят правилния баланс за икономиката на еврозоната. То бе взето въпреки по-високите инфлационни очаквания за тази и за следваща година и на фона на по-силния от очаквания ръст на трудовите възнаграждения и на потребителските цени. Инвеститорите пък започват да гадаят бъдещия тренд на паричната политика на ЕЦБ. Да припомним, че инфлацията в 20-членния блок на еврото се ускори с по-значимите 2.6% през май, а скокът на цените на услугите е още по-обезпокоителен. Увеличението на заплатите през първото тримесечие също е доста по-високо от предвижданията.
В интервюто си Лагард посочва, че някои от последните показатели „биха могли и да са по-добри“, но тя и колегите й „са убедени, че отслабването на инфлационния натиск е достатъчно убедително и ще продължи в тази посока и през следващите 18 месеца, така че лихвените проценти могат да се понижат“. ЕЦБ очаква годишната инфлация да достигне целевите 2% в края на 2025-а.
Членът на банковия управителен съвет и председател на Австрийската централна банка Роберт Холцман се противопостави на лихвеното решение от миналата седмица, докато други официални представители на институцията настояват за бдителност, с което тушират надеждите за последващи бързи лихвени редукции. Шефът на Ирландската централна банка Гейбриъл Маклуф пък посочи още през миналата седмица, че паричните стратези не знаят „колко бързо ще продължат в същата посока или дали изобщо ще я следват“. А председателят на германската Бундесбанк Йоахим Нагел заяви на 10 юни, че ЕЦБ може би няма да понижи отново кредитните разходи в близко бъдеще, защото ще иска да види колко бързо ценовият растеж ще се охлади до целевото си равнище.
„Все още не обявяваме победа“, посочва в интервюто от 10 юни Лагард, като подчертава, че трудовите възнаграждения, печалбите и производителността са важни двигатели на инфлацията в сферата на услугите, „която е слабото звено“ на блока на еврото. По отношение на реалната икономика председателката на институцията коментира, че „перспективата за растеж се е подобрила“ и че „стопанството ще се засилва“.
Лагард смята също, че естествените лихвени проценти „вероятно ще са по-високи отколкото преди пандемията, но в момента това обстоятелство не е в дневния ред на институцията“, поради което „няма смисъл да започват обсъждания за него точно в този момент“.
Битката за поставяне на инфлацията под контрол не е приключила и според члена на Управителния съвет на ЕЦБ и председател на Централната банка на Литва Гедиминас Шимкус.
„Прекалено рано е да развеем знамето на победата“, коментирал Шимкус на 11 юни във Вилнюс. Въпреки това, той е посочил, че направената от ЕЦБ на 6 юни редукция на лихвените разходи е „значима стъпка към охлаждане на ръста на потребителските цени“. И, че вероятно ше последва и по-нататъшно разхлабване на паричната политика, ако инфлацията продължи надолу към целевите 2% годишно.
