От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) апелират към министъра на образованието и науката за привеждане на държавния план прием за висше образование по начин, който да увеличи конкурентоспособността сред кандидат-студентите, да наблегне на качеството и на реалното обвързване с нуждите на пазара на труда.
Това е записано в становище на работодателската организация в обществената консултация по проект на Решение на Министерския съвет за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и научните организации на България през учебната 2024 – 2025 година.
В началото на тази година от организацията са изпратили свое становище, заедно с направен анализ на системата на висшето образование, посочват от работодателската организация. „В него обърнахме внимание, че е необходима единна държавна политика по реализацията на завършилите висше образование, за да се постигне реално обвързване на обучението с националните потребности на пазара на труда и за повишаване на ефекта от инвестициите на публични средства във висшето образование“, пише в становището.
От АИКБ посочват, че това от една страна, ще даде възможност за повишаване на мотивацията сред кандидат-студентите, а, от друга страна, ще направи
държавния план прием напълно съобразен с нуждите на бизнеса,
като ще даде възможност за правилно планиране на структурата на приема според актуалните и бъдещите нужди на пазара на труда.
„Въпреки че АИКБ всяка година алармира за наличните проблеми в системата на висшето образование и качеството на обучение, МОН и Министерският съвет продължават с политиката за одобрение на държавния план прием, в който местата за висшисти след средно образование (само в държавните ВУЗ, при това без платеното обучение) е равен на броя на завършващите средно образование. По същия начин е разписан и този план за учебната 2024/2025 г., като се предвижда субсидиране на обучението в 38 държавни висши училища (включително и военните) на 36 653 студенти след средно образование при завършващи 39 556 ученици“, посочват от асоциацията.
От АИКБ не са съгласни с доклад на МОН, че броят на приеманите за обучение студенти е съобразен „спрямо броя на завършващите средно образование през учебната 2023 – 2024 и обвързване на профилната структура на висшето образование с потребностите на пазара на труда“.
Според АИКБ, това не отговаря на действителността. От една страна,
за поредна година броят на завършващите е значително по-малък от броя на обявените за прием
след средно образование места (при това без да се вземат предвид местата в частни висши училища и заминаващите да продължат образованието си в чужбина). Не са създадени и условия за постигане на съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование чрез проучване, идентифициране и краткосрочно и дългосрочно прогнозиране на потребностите на икономиката.
От организацията посочват, че доказателство за това е и полученото становище от браншови организации, че
предвиденият брой студенти в област „Технически науки“ не отговаря на търсенето на бизнеса
особено за професионални направления 5.9 „Металургия“, 5.10 „Химични технологии“ и 5.13. „Общо инженерство“. За това говори и несъответствието на план-приема, обучаващите се и завършващите със структурата на заетостта по икономически дейности, както и със структурата на търсенето на персонал.
Експертите на асоциацията са категорични, че липсва ясна политика за стимулиране на обучението по тези професионални направления, в които освен това влизат и ученици с най-нисък бал от дипломата за завършено средно образование. Но именно те са тези, които осигуряват специалисти с най-висока добавена стойност за българската икономика и социално-осигурителната ни система.
Проблемите се дължат и на една основна слабост на системата на висшето образование и това е
порочната практика държавния планов прием да надхвърля броя на завършващите средно образование ученици.
Според АИКБ, от изключителна важност е държавният план – прием за висше образование да бъде съобразен с:
-броя на завършващите средно образование (броят на откритите места за студенти да е до не повече от 50 % от него);
-структурата на ДПП да съответства на структурата на заетостта към актуалната учебна година и очакваните нужди на база освобождаващи се работни места.