Служебният кабинет „Главчев“ ще пита Конституционния съд дали само физическо лице може да носи наказателна отговорност. Дилемата възникна покрай включването на България в „сивия списък“ за пране на пари и финансиране на тероризма. Искането е за тълкуване на три разпоредби от основния закон, като е формулиран следният въпрос:
„Разпоредбите на чл. 5, ал. 3, чл. 30 и чл. 31 от Конституцията на Република България предвиждат ли, че единствено физическо лице е наказателно отговорно, и в случай на положителен отговор – дали това, че само физическо лице е наказателноотговорно представлява основен принцип на българското право?“.
Сезирането на КС е мотивирано с оглед изпълнение на препоръка за отговорността на юридическите лица от доклад за България от Петия кръг на взаимни оценки на Комитета за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL), както и с цел осигуряване на съответствие с правен стандарт на Групата за финансово действие (FATF).
В края на октомври 2023 г. страната беше включена в т.нар. „сив списък“ с 23 държави, които подлежат на „засилено наблюдение“ от FATF заради стратегически недостатъци в техните режими за борба срещу прането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия. Докладът за взаимна оценка на MONEYVAL беше приет през май 2022 г. с безпощадни констатации:
- Рискът от финансиране на тероризъм в България се разбира в ограничена степен от всички власти.
- Липсата на статистика за пране на пари представлява непреодолима пречка за оценка на изпълнението и ефективността на режима на наказателна (основана на присъда) конфискация и действителното възстановяване на конфискувани активи.
- Идентифициране, разследване и наказателно преследване на изпиране на пари и генериране на големи приходи от престъпления е възпрепятствано от сложната и излишна институционална рамка, липсата на персонал с необходимата експертиза, липса на подходящи технически ресурси.
- България демонстрира ниско ниво на ефективност в области, свързани с използването на финансово разузнаване, разследвания и наказателни преследвания за изпиране на пари, конфискация на облаги от престъпления или имущество на еквивалентна стойност и предотвратяване на злоупотреби от юридически лица.
- Наказателните санкции за физически лица действат възпиращо, но системата от допълнителни глоби не е достатъчно пропорционална. Няма корпоративна наказателна и е ограничена административната отговорност на юридическите лица за криминални престъпления.
- Няма правно или друго задължително изискване конфискацията да се следва като цел на определена политика (напр. чрез рутинно започване на паралелни финансови разследвания или анализи). Редица технически проблеми възпрепятстват конфискацията и няма механизъм за активно управление на конфискувани активи извън съхраняването и отговорното съхранение.
- Буди безпокойство, особено предвид високото ниво на организирана престъпност и корупция в България, липсата на мерки за предотвратяване навлизането на пазара на престъпници в сектори като недвижими имоти, счетоводство, нотариуси, доставчици на услуги за виртуални активи (VASP) и доставчици на доверителни и фирмени услуги (TCSP), обменни бюра (по отношение на това дали са известни действителните собственици, а секторът на хазарта (по отношение на по-високия праг от изисквания за това в чия полза работи казиното).
През октомври от FATF увериха, че България работи по тези въпроси, като бяхя дадени насоки за действие : внедряване на автоматизирана система; подобряване на разследванията и съдебните преследвания на различни видове пране на пари в съответствие с рисковете, включително корупция в големи мащаби и организирана престъпност; гарантиране че конфискацията се преследва като политическа цел, осигуряване на възможност за провеждане на паралелни финансови разследвания във всички разследвания за тероризъм. В отговор бяха приети промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и подготвени изменения в Наказателния кодекс, които още не са гласувани.
