Скокът на френския политически риск нанесе удар върху френските правителствени облигации и разбърка йерархията на европейските пазари на държавен дълг като подреди държавните ценни книжа на Франция наравно с онези, които бяха в центъра на дълговата криза в еврозоната преди петнайсетина години. Френските облигации, които традиционно са смятани за едни от най-сигурните в блока на еврото, бяха продадени толкова ударно след решението на президента Еманюел Макрон да свика извъредни избори, че доходността на някои от тях се повиши над сходните по срочност дългови книжа на Португалия и само с няколко базови пункта под емитираните от Испания.
Ветераните на пазара на европейски дълг определят като уникален факта, че втората по сила икономика на блока на еврото и сериозен пазарен фактор в момента е слязъл наравно със стопанства с по-нисък кредитен рейтинг, които бяха толкова задлъжнели, че навремето застрашаваха да разцепят еврозоната. В пика на дълговата криза преди повече от 10 години доходността на десетгодишните португалски облигации беше с около 14% над сходния по срочност френски дълг. В момента разликата е само 4 базови пункта: годишната възвръщаемост на френските книжа беше 3.21%, а на португалските – 3.25%, в 11.51 ч. българско време на 12 юни.
Това, според Ян фон Герих – главен анализатор в скандинавската група за финансови услуги “Нордеа” – е “сериозно напомняне, че политическата и фискална перспектива все още има значение” след като “политическите рискове като че ли бяха почти забравени на пазарите на облигации”.
Преоценките са отчасти доказателство за икономическите успехи на държавите от европейската периферия през последните години, успели да свият дълговото си бреме и да реформират склерозиралите си стопанства в едни от най-бързо растящите в еврозоната. И напомнят, че дори днес развитите икономики не са пощадени от пазарните сили.
Пазарният смут се нажежи на 11 юни след мълвата, че Макрон се подготвя да подаде оставка. И въпреки че тя бе опровергана бързо, разпродажбите се прехвърлиха и върху други пазари, като за кратко доходността на италианските облигации над германските се сви до едва 11 базови пункта. В ранната сутрешна търговия на 12 юни френските книжа постигнаха скромен успех след четири поредни губещи дни.
Решението на френския президент от 9 юни да свика предсрочни избори е опит да блокира пътя на Марин Льо Пен към властта след като партията му понесе катастрофална загуба на вота за Европейски парламент. Неговият гамбит разтревожи инвеститорите, които започват да задават въпроси за вече напрегнатите публични финанси на Франция и за бъдещето на насочения към бизнеса дневен ред на правителството. Опасенията им са, че ако Макрон загуби контрола над парламента, укрепването на държавните финанси ще стане още по-трудно.
Международната рейтингова агенция “Стандард енд Пуърс глоубъл рейтингс” понижи през май кредитната оценка на Франция с мотив, че бюджетният дефицит на страната ще остане над 3% от БВП до края на 2027 година. Другият член на “Голямата тройка” – “Мудис корпорейшън”, пък посочи на 10 юни, че извънредните избори повишават риска за плановете на президента да запуши бюджетните дупки.
Междувременно, Португалия постигна сериозни успехи в редуцирането на публичния дълг като процент от БВП и е напът да го понижи до 91.5% до края на 2025-а, според прогнзите на Европейската комисия. За разлика от Лисабон, дълговото реме на Париж вероятно ще се повиши до 113.8% през идната година срещу 112.4% през тази.
На 11 юни спредът между доходността на френските десетгодишни правителствени облигации и сходните по срочност испански книжа се сви до най-ниското си равнище от финансовата криза. В сравнение с португалските пък някои френски дългови инструменти запазват по-високата си възвръщаемост. Например, годишната доходност на португалските облигации с падеж през 2032-а е 3.04% на 12 юни срещу 3.09% на френския дълг, чийто падеж е с няколко месеца по-рано.
Засега все още не е ясно дали това е новата нормала от гледна точка на политическата среда. И дали би имало някакви последици върху други държави, най-вече Италия, която печели от по-стабилната политическа обстановка.
