Тезата се, че пазарът се регулира сам, е доста разпространена, но все по-пренебрегвана. В идеалния случай, не друг, а пазарната логика контролира цените и качеството с оглед търсенето. Докато ролята на държавата се изчерпва със създаването на законодателната рамка, гарантираща сигурността и предсказуемостта. Заради бюрокрацията на Брюксел обаче от известно време взехме да разбираме регулацията единствено като намеса на държавата. И затова се появиха регулации, които “заповядват” на потребителите кои стоки да купуват и кои – да заобикалят отдалеч. И понеже на хоризонта се задава нова търговска война между ЕС и Китай, редно е някой предварително да отговори на въпроса “Какво ще спечелят държавите членки от допълнителните мита върху вноса на китайски електромобили?”
В сряда (12 юни) Европейската комисия информира производителите на автомобили, че от юли ще наложи допълнителни мита в размер до 38.1 % върху вноса на китайски електромобили. Това направи и Норвегия, която е пълноправен член на Европейското икономическо пространство.
Аргументът на Комисията е, че
Пекин субсидира щедро производителите на електромобили,
затова и цените им са толкова ниски, че понякога дори не покриват производствените разходи.
За Брюксел това е нелоялна конкуренция, която ощетява европейските производители и е причината за увеличените мита. Свободна търговия може да съществува само, ако всички участници спазват правилата. Друг е въпросът дали изравнителните мита наистина ще повлияят на европейската производителност, защото все пак бизнесът трябва да е конкурентоспособен и без да се държи за полата на властта.
Ходът на Брюксел последва
решението на Вашингтон да увеличи митата за китайските електромобили до 100 процента.
Според изчисленията на експерти, направени въз основа на данни за търговията в ЕС през 2023 г., новите мита ще струват на китайските компании милиарди евро допълнителни разходи и то в момент, когато те се борят със забавяне на търсенето и спад на цените в страната. Миналата година 19.5% от електрическите превозни средства, продадени в Европа, са произведени в Китай, а тенденцията е Поднебесната империя да умножи въпросните продажби.
„Европейската комисия държи високо знамето на зеленото развитие в едната ръка и размахва голямата тояга на протекционизма в другата ръка, за да политизира и използва като оръжие икономическите и търговските въпроси“, обяви министерството на търговията на Китай.
Китайската търговска камара към ЕС, която представлява повече от хиляда компании, работещи в целия блок, предупреди, че тези мита
ще изострят напрежението в отношенията между Китай и ЕС и ще има последици.
Камарата също така се противопостави на твърдението на ЕС за китайски „свръхкапацитет“ и посочи, че подобни твърдения се дължат на погрешно тълкуване. Според китайския бизнес ЕС не взима предвид огромното търсене на технологии за зелен преход, когато светът е изправен пред недостатъчен капацитет в сектори като електромобили и слънчеви панели.
По традиция китайската дипломация е пестелива на конкретна информация и рядко отправя директни заплахи. Така че, не става ясно какви последствия може да има, но най-вероятно Пекин също ще вдигне митата за част от европейския внос или пък
ще увеличи цените на всички ключови суровини, предназначени за Стария континент.
Част от европейските производители са доволни от новите мита.
Бизнесът във Франция и Испания смята, че те ще донесат повече от 2 млрд. евро годишно за бюджета на ЕС, тъй като продажбите на китайски електромобили в Европа растат.
Швеция, Унгария и Германия обаче не одобряват решението, защото предвиждат, че то може да доведе до скъпа търговска война с Пекин. Освен това, и трите държави се опасяват, че то ще навреди на собствените им индустрии.
Правителството на Виктор Орбан обяви, че
увеличаването на митата е наказание срещу китайските производители
на електрически автомобили.
Германски анализатори пък смятат, че това е изкривяване на пазара и убива конкуренцията.
Китайските практики наистина са порочни, но европейската автомобилна индустрия би трябвало да има своите козове, за да противодейства. Това са проблеми на пазара, не на политиката. Намесата на Комисията изглежда като отчаяна мярка, която вероятно ще донесе повече разходи, отколкото приходи.
Съединените щати могат да си позволят да предизвикат Китай, но ЕС, който разчита на Пекин дори за лекарствата, е в малко по-различна позиция. Това не означава, че Брюксел не трябва да реагира, но тази реакция трябва да е политическа и с реална грижа за европейските производители и потребители, а не с цел преизбирането на Урсула фон дер Лайен.