Официални представители на Федералния резерв предвиждат само една лихвена редукция през тази година и повече през 2025-а в подкрепа на призивите за поддържане на по-високи кредитни разходи за по-дълъг период от време, за да се потисне инфлацията. Паричните стратези на американската централна банка гласуваха единодушно на приключилото на 12 юни официално съвещание на банковия паричен комитет да запазят базовата лихва по федералните фондове в сегашния диапазон от 5.25-5.50 процента – най-високият от две десетилетия насам, установен през юли 2023-а. Те предвиждат само едно понижение на лихвените проценти през тази година (а не три както предвиждаха през март) и нови четири през 2025-а.
Индивидуалните мнения за най-добрия път за кредитните разходи обаче са различни. Четирима парични стратези не смятат, че тази година трябва да се свалят лихвите, седмина предвиждат само една редукция, а осем – две.
“Последните инфлационни числа са по-благоприятни отколкото в началото на годината и има скромен напредък за постигането на нашата целева инфлационна стойност”, заяви председателят на Федералния резерв (ФЕД) Джеръм Пауъл след края на двудневното съвещание на 12 юни във Вашингтон. Той допълни, че са необходими още добри данни, за да се укрепи увереността, че инфлацията се движи устойчиво към 2% годишно.
Официални представители на щатската централна банка повтарят периодично, че лихвените проценти вероятно ще останат по-високи за по-дълъг период от време след като ценовият натиск се повиши през първото тримесечие. Но последните данни показват, че ценовият ръст започва да се укротява през април и май. В ранните часове на 12 юни се получи поредното потвърждение, че инфлацията се придвижва към целевите 2% годишно на Федералния резерв. Т. нар. базов индекс на потребителските цени, от който са изключени храната и енергията, се е повишил с 0.2% през май и с 3.4% в годишен разрез – най-ниският ръст от 2021-а насам.
Пауъл уверява, че паричните стратези приветстват последните данни и допълва, че се надява на повече резултати като тези. Той споделя, че числата от 12 юни засилват доверието, но не до степен да накарат него и колегите му да понижат лихвените проценти точно сега. Другите държави обаче започнаха да свалят лихвените разходи: Европейската централна банка и “Банк ъф Канада” намалиха лихвите през миналата седмица.
След решението на паричните стратези на Федерания резерв и забележките на Пауъл на пресконференцията, базовият щатски борсов индекс S&P 500 приключи борсовата си търговия на 12 юни с дневен ръст от 0.85% – на 5421.03. Дходността на десетгодишните американски облигации пък падна под 4.25% за първи път от април насам, но впоследствие заличи загубите. Щатският долар първоначално падна с повече от един цент спрямо еврото, но по-късно компенсира спада до 1.0805 за едно евро. Търговците все още залагат, че Федералният съвет по-скоро ще направи две лихвени редукции до края на тази година с голяма вероятност първата да е през ноември.
Щатските централни банкери публикуваха и свежи прогнози за инфлацията, увеличавайки пронозите си на 2.8% за 2024-а от мартенските 2.6 процента. Те запазиха предвижданията си за икономическия растеж и безработицата, съответно на 2.1% и 4 процента. Пауъл смята, че пазарът на труда е като цяло силен, но се охлажда постепенно след като безработните през май се повишиха до 4% (от 3.9% през април) – достигайки това равнище за първи път за последните повече от две години. Същевременно обаче през миналия месец броят на наетите по трудов договор се е увеличил с 272 хил., надхвърляйки всичките прогнози на икономистите, както и средният размер на надниците.
Американските централни банкери обявиха също, че ще продължат да вталяват баланса на Федералния резерв, но с по-бавни темпове от обявените през май. Започвайки от този месец, те ще позволят вложенията им в американски правителствени ценни книжа да намаляват с 25 млрд. щ. долара на месец вместо със заложения предишен таван от 60 млрд. долара месечно. Лимитът за гарантираните с ипотеки инструменти остава без промяна на 35 млрд. щ. долара.