„Бъдещето на еврото и бъдещето на България в еврозоната“ – така бе озаглавена международната конференция, организирана на 17 юни в „Гранд Хотел София“ от Европейската лига за икономическо сътрудничество, от БАКБ и от Европейския институт за стратегии и анализи.
Форумът премина под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. Тя отбеляза, че провеждането му е голямо признание за страната ни и за усилията ни, които полагаме за членство в еврозоната.
Йотова добави, че винаги, когато се взимат най-важните решения, трябва да се чуват експертите и професионалистите. Подчерта, че Европейската лига за икономическо сътрудничество се радва на високо уважение и доверие благодарение на своята дълга история и опит и тъкмо заради това нейните анализи са ключови при взимането на европейските решения.
Тя поздрави организаторите на форума, че поставят темата за еврозоната непосредствено след провеждането на изборите за Европейски парламент. Добави, че през тази 2024 година изборите са били различни и заради войната в Украйна, и заради Зелената сделка, и заради миграцията, които изместили голямата тема за развитието на еврозоната и за развитието на общата ни валута.
“Темата беше неглижирана дори и от тези дебати, които водеха кандидатите за най-високия пост – председател на Европейската комисия. Това е една много съществена разлика в сравнение с пет години назад, когато развитието на еврозоната беше една от основните теми. За България е ясно защо тази тема не беше от най-дебатираните – когато имаме предвид, че имахме съвпадане на европейските и на националните избори, въпросът за еврото беше пречупен през националната политика – при това – не по същество, а повече като лозунги и по-малко като анализи „за“ и „против”, коментира вицепрезидентът.
Йотова продължи, като поясни, че ще раздели изказването си на две части и се фокусира върху това какво е необходимо да се направи днес по темата.
На първо място вицепрезидентът настоя за провеждането на все по-отлаганите реформи в еврозоната, а на второ – за преоценка както на критериите от Маастрихт, така и на начина на функциониране на еврозоната.
“Тази констатация може би ще ви прозвучи доста провокативно, но след всички кризи, които Европа преживя от 2007 г., през 2008 г. насам, може би си заслужава един по-дълбок анализ и преоценка за това дали това са най-работещите критерии и дали и тук не трябва да бъдем по-гъвкави, за да имаме по-работещи решения”, аргументира се Йотова.
България трябва да има своето пълноправно място сред страните с единна валута и активно да участва със свои идеи, предложения за развитието на общата парична политика, още повече, че България е в Банковия съюз вече четири години и тя е дала не едно, или две добри предложения, които са отчетени от нашите партньори. Очевидно е, че този диалог и тази работа трябва да продължат напред до равноправното ни членство в еврозоната, подчерта вицепрезидентът.
“Еврозоната измина дълъг път от дълговата криза през 2009 г. – тежко беше възстановяването, но рисковете и днес са налице. Продължават кризи, глобални конфликти, които разклащат стабилността на икономиката и създават все по-голяма несигурност. От години се говори, че са необходими реформи, които да стабилизират еврото и да засилят ролята му на световно ниво, за да бъде ЕС конкурент на другите световни сили”, обясни контекста патронът на събитието.
Йотова бе категорична, че е задължително днес да се направи рекапитулация, както и да се преосмилят критериите и изискванията на еврозоната.
Дали Пактът за стабилност и растеж, който изигра своята много съществена роля особено в периода на най-тежката криза и който продължава да изисква 3% дефицит от страните, изпълнява днес своята ролята? – попита Йотова и уточни:
“Днес, когато сме в една доста по-глобална криза – не само от икономически и финансов характер, но, за съжаление, и по отношение на сигурността.
И не само защото системата със санкции при неспазен 3% дефицит, така и не проработи и си остана повече на хартия”.
Дали всичко е в тази финансова дисциплина, която се проповядваше и продължава да се проповядва като условие за подем и по време на криза, и в по-спокойни времена? – постави Йотова още един въпрос.
По думите й стабилността и успехът на еврото няма как да бъдат постигнати, ако няма координация в икономическата политика.
Тя припомни наблюденията на Жак Делор, който казвал, че съвременните европейци, които взимат решенията, са безумци, защото, когато са въвеждали еврото, никой от създателите на ЕС, не е предполагал, че усилията им ще спрат само до единната валута и няма да продължат с координацията в един общ икономически съюз. Така са като човек с един куц крак, твърдял Делор.
Тя припомни и предложението преди години – на френския президент Макрон и на германския канцлер Меркел – заобщ финансов министър на еврозоната, както и различен бюджет на еврозоната, но призна, че България е гледала с подозрение на тази идея, защото трябва да се подхожда внимателно към голямата теория за различните оси на развитие.
Кризата от 2008 г. извади съществени недостатъци, които доведоха до съществена стагнация – бедност и социално изключване, както и до не малко политически последствия.
Нямаше план за действие по време на кризите и целият ЕС беше в ступор, особено след кризата в Гърция и огромната задлъжнялост и налагането на едни много сериозни мерки на ограничение, които, разбира се, имаха своите политически последствия и задълбочиха изключително много неравенствата както между различните държави членки, така и вътре в тях, отбеляза вицепрезидентът, като припомни високите нива на безработица в някои страни.
След това изказването й бе посветено изцяло на членството на България в еврозоната и тук го публикуваме с незначителни съкращения:
“Членството на България в еврозоната е стратегическа национална цел. И това не е лозунг. Това не е само част от предизборни програми и платформи на правителства. Това за мен е дълбоко, осъзната политика.
Приемането на единната валута ще допринесе за нашата по-нататъшна интеграция заедно с другата ни голяма болка – приемането ни в Шенген. Дано последните резултати от изборите за Европарламент не разколебаят новите мнозинства.
Еврозоната означава сигурност, икономическо развитие и стандарт на живот – по-висок реален ръст на доходите и подобряване на бизнес средата.
Добър пример в това отношение са Литва, Латвия и Естония, които имаха доста сходна изходна база с икономиката на България, почти същите показатели в социален и икономически план.
Но днес там е регистриран ръст на доходите от 80% и 120 процента само за период по-малък от 7 години.
И Хърватия е добър пример – за правителство и за институции, коитонаправиха невероятно добра кампания и страната вече е член на еврозоната.
Не по-малко важен въпрос е как убеждаваме нашите съграждани в предимствата на еврото – дали трябва да цитираме примери като Прибалтика и Централна Европа, които вече минаха по този път, или трябва да търсим специфични послания, които да бъдат разбрани от българските граждани?
Как да им обясним най-достъпно, че не се лишаваме от суверенитет, като си даваме лева, което е едно от най-широко разпространените твърдения против еврото.
Как убеждаваме хората с най-ниски доходи, че еврозоната няма да изяде и тези им покупателни възможности?
Как да преборим страховете от рязък ръст на инфлацията?
Анализите показват, че ефектът от приемането на еврото върху общата инфлация е дългосрочен и е от порядъка на 0.1 -0.3 процента.
Как да убедим гражданите, че държавата има необходимите контролни механизми, с които да се бори със спекулата? – продължи с въпросите вицепрезидентът.
Един от възможните отговори, които даде, бе да ограничим политиканстването по темата и безотговорното политическо говорене. По думите й така по-лесно експертите ще се преборят със страховете на хората
Тя препоръча на всеки български гражданин да прочете обширния анализ на Социалния икономически съвет по темата с еврото.
Присъединяването към еврозоната е процес, основан предимно на доверие, а то е в две посоки – на хората към еврото и доверие на другите страни членки към България. Доверието на самите членки България би спечелила, като спази критериите – нисък държавен дълг и инфлация.
Йотова спря вниманието на присъстващите на следната теза:
Ние, като българи, и като страна, не бихме допуснали да се случи същата ситуация както с Шенген – т.е. заради възхода на крайни, радикални десни политически партии, правителствата им да не дадат зелена светлина на България по пътя й към еврозоната.
Това отново ще доведе до много голямо разочарование и до много големи съмнения в българските граждани.
Тези двойни стандарти, които бяха допуснати по отношение на Шенген – когато след техническите критерии започнаха да се поставят и политически, не би трябвало да се допуснат по отношение на еврозоната.
Сложен е и въпросът с доверието на българските граждани – за съжаление, предишните управляващи нееднократно изпращаха противоречиви сигнали. Първо, гордо като байряк развяваха конкретни дати за влизане в еврозоната, а после увеличаваха тези срокове с по няколко месеца, половин година, с една година и това допълнително обърква хората.
По темата с еврозоната имаме голям проблем с дезинформация, отбеляза още Йотова и допълни, че хората са се интересували от темата и на тези избори, въпреки че политиците я избягвали.
Отчитаме като грешка, че едва преди три месеца – в края на март – беше пуснат информационният сайт на министерството на финансите за еврото.
Той е твърде закъснял, но все пак – ” По-добре късно, отколкото никога”, призна Йотова. На него човек може да получи много добра информация и да зададе въпросите, които го интересуват, или пък да види отговорите на питанията, които задават другите.
Относно техническата и логистична готовност на България да стане част от еврозоната, Йотова поздрави БНБ за нейната активна работа и допълни, че има уверението на управителя на БНБ – Димитър Радев, че статистическите, платежните и операционните системи, за които отговаря БНБ на практика са готови и могат да работят в условията на еврозоната.
“Напълно споделям тезата на Димитър Радев, че техническата готовност трябва да бъде подкрепена от адекватни политически действия и точно на тях се надяваме в сряда”, подчерта вицепрезидентът.
Тя завърши с думите, че членството на България в еврозоната ще е най-добрата бариера срещу крайния десен радикализъм, получил доста сериозна подкрепа на последните избори.
Очаквайте продължение какви още важни послания отправиха присъстващите на международната конференция “Бъдещето на еврото и бъдещето на България в еврозоната”.