Евроизборите приключиха и започват политическите пазарлъци за най-висшите постове в Брюксел. Лидерите на държавите членки се срещат в понеделник на неофициална вечеря, за да решат набързо кои ще са новите (или по-скоро – добре познатите стари) лица на блока. Очаква се да се действа по спешност и да няма кой знае колко особени възражения.
Почти сигурно е, че председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще получи втори мандат, не само, защото нейната дясноцентристка Европейска народна партия спечели евровота миналия уикенд, а и защото най-големият противник на преизбирането й – Еманюел Макрон, има много сериозни вътрешни проблеми. Партията му беше пометена от крайндясната „Национален сбор“ на Марин льо Пен, затова той разпусна парламента и свика предсрочни избори на 9 юни. Анализаторите оценяват хода му като грешка, която
може да доведе до още по-голямо разделение и да хвърли Франция в хаос.
Одобряването ѝ от евродепуттите обаче не изглежда 100% сигурно, защото доста партии – предимно крайнодесни, сред които се наредиха и либералите от чешката АНО – обявиха, че Фон дер Лайен не се е справила през първия си мандат и е „натресла“ на ЕС не само т. нар. “Зелена сделка”, но и още повече мигранти.
Срещу преизбирането й жалба в съда подаде и белгийски лобист, който я обвинява в задкулисие – заради
тайната кореспонденция с шефа на „Пфайзер“ за ваксините срещу ковид,
от чиято продажба на ЕК фармацевтичният гигант спечели милиарди евро.
За председател на Съвета на ЕС се спряга португалецът социалист Антониу Коща. За него се знае, че е в добри отношения с Фон дер Лайен и много от лидерите от блока, най-вече от социалистическите правителства. Миналата година обаче името му бе замесено в скандал за корупция и той бе принуден да подаде оставка от премиерския пост. Скандалът е свързан с обществени поръчки за проекти, свързани с добив на литий и водород. През същата година правителството на Коща бе замесено и в друг скандал, свързан с държавната авиокомпания ТАП. Така че опетнената репутация на Коща
може да помогне на датския премиер Мете Фредериксен,
която също е сред фаворитите за кабинета на Фон дер Лайен.
Висшият пост в Европарламента е ясен – досегашната председателка Роберта Мецола ще продължи да работи. Тя е силна компромисна фигура и официално нито една политическа група не е възроптала срещу преизбирането й.
Четвъртата по важност апетитна длъжност – ръководител на политиката на ЕС по въпросите на сигурността и външните отношения, която досега заемаше испанецът Жозеп Борел, може да стане повод за тежки спорове.
Фаворит за поста е министър-председателят на Естония Кая Калас, която е предпочитана от доста лидери заради
ясната си евроатлантическа позиция и ястребовата нагласа спрямо Русия.
За други обаче резкият тон спрямо Москва може да навреди на позицията на ЕС при бъдещи преговори за мир в Украйна. Трети пък смятат, че тя е твърде фокусирана върху войната в Украйна и това може да е в ущърб за дипломацията й спрямо Близкия изток, Индийско-Тихоокеанския район и Африка. Миналата седмица сайтът “Политико” саркастично нарече Кая Калас и Мете Фредериксен „шаферки на сватбата, но не и булки“.
Италианският премиер Джорджа Мелони, чиято партия спечели евровота, а страната й е ротационен председател на Г-7, също ще се бори за висок “италиански” пост в ЕС. Тя посочи, че страната й го заслужава заради
политическата и икономическата си стабилност,
както и за нарастващото й влияние в Европа, Африка и Близкия Изток.
Най-вероятно Източна Европа ще бъде подмината при разпределението на най-големите парчета от баницата, т.е. нещата ще си продължат постарому.
Ако прогнозите за новите повелители на европейските институции се сбъднат и никой от лидерите не успее да се противопостави на статуквото, това означава, че през следващите пет години едва ли трябва да очакваме нещо различно. Просто филм, който отдавна вече сме го гледали и който ще ни се наложи да изтърпим още един мандат.