За партията на Марин Льо Пен са готови да гласуват почти двойно повече избиратели, отколкото за обединението на Еманюел Макрон. Това сочат данните на Френския институт за обществено мнение преди предсрочните избори за Национално събрание на 30 юни. Поддръжниците на президента решиха дори да не номинират свои кандидати в почти 60 избирателни района, страхувайки се от катастрофални резултати на парламентарните избори, каза премиерът Габриел Атал. Според някои анализатори, те наистина могат да се превърнат в сериозно разочарование за Еманюел Макрон.
Франция е в навечерието на безпрецедентни политически катаклизми. Цялата философия на Петата република, създадена от генерал дьо Гол, се основава на факта, че президентският вертикал на властта се простира както до парламента, така и до правителството, те работят в тясно сътрудничество, а Националното събрание е доминирано от сили, подкрепящи държавния глава. Затова изборите бяха синхронизирани, така че парламентарните избори да са веднага след президентските. Направена е сметката, че симпатиите на избирателите едва ли ще се променят за кратко време. Това дава гаранция, че стопанинът на Елисейския дворец ще се чувства комфортно, разчитайки на лоялни нему депутати и министри.
Но Еманюел Макрон, след като разпусна Националното събрание след неуспешните избори за Европейски парламент, разруши цялата тази система, без да остави камък върху камък от нея.
Според френските медии, обяснявайки хода си, президентът е искал да каже на политическите си опоненти, преди всичко за лидерите на крайнодесния Национален сбор. „Хвърлих граната с издърпана игла в краката им. Сега да видим какво ще направят”. Очевидно Макрон се е надявал, че внезапното разпускане на парламента и изключително кратката предизборна кампания (по-малко от три седмици) ще изненадат опонентите му, а напротив, ще мобилизират поддръжниците му, уплашени от перспективата партията на Марин Льо Пен да дойде на власт. Но се случи точно обратното –
опонентите на Макрон се мобилизираха – и отдясно, и отляво.

Към Националния сбор, който някога беше възприеман като несистемно движение, се присъедини значителна част от класическата десница, включително Ерик Скиоти, лидер на Републиканската партия, политическите наследници на Дьо Гол. И на левия фланг за броени дни се създаде широк съюз, който получи амбициозното име „Народен фронт“. Тон в нея дават ултралевите привърженици на Жан-Люк Меланшон от движението „Непокорена Франция”. Двата блока, застанали на противоположни полюси, започнаха активно предизборната кампания, като за рекордно кратко време определиха своите кандидати във всички 577 избирателни района.
И най-важното, те успяха да доведат своя електорат до най-мобилизираното състояние, докато в лагера на „макронистите“, напротив, царуваха униние и обреченост.
За да се убедите в това, достатъчно е да слушате политическите дебати, които днес безкрайно се показват по основните телевизионни канали.
Представителите на президентската партия „Възраждане“ изглеждат неубедително,
като вяло парират атаките на другите участници в дискусиите, както леви, така и десни. Проучванията на общественото мнение не предвещават нищо добро за „Възраждане“: мнозинството от местата в парламента ще отидат за крайно десния и левия блок, докато макронистите ще бъдат изправени пред изборна екзекуция. Има прогнози, че на практика няма да получат депутатски мандат.
Тук трябва да вземем предвид
особеностите на френската избирателна система: в страната няма пропорционално гласуване.
Всички места в парламента се разпределят в избирателни райони по мажоритарна система. Всъщност паралелно текат 577 предизборни кампании, като във всеки район има само един победител. Данните от социологическите проучвания показват, че на няколко места привържениците на президента преминават към втория тур. Изборите се превръщат в двубой между Националния сбор и Народния фронт.

Като цяло изглежда, че същата граната с издърпана игла, за която споменава Макрон, се е озовала не под краката на опонентите му, а в скута му, като експлозията може да стане още на 30 юни.
Който и да спечели в крайна сметка (привържениците на Льо Пен или Меланшон с неговите антисистемни, анархистични възгледи),
съжителството с тези политически сили ще се превърне в пълен кошмар за президента.
По конституция той може да разпусне отново Националното събрание едва след година. Така кошмарът и политическият хаос на френския лидер в една от ключовите страни на ЕС ще продължат поне 12 месеца. И в този момент външнополитическата дейност на френския президент ще бъде до голяма степен парализирана, включително в руско-украинското направление. Явно няма да има време за това.
(по материали от чуждестранния печат)