Нинова падна. И?

Нинова, вляво, Корнелия Нинова

Това, което всички (с изключение на патологичните врагове на БСП) очакваха, се случи. Корнелия Нинова, подобно на огромна и здраво вкоренена ряпа, бе най-после изскубната от социалистическата градина, която доведе до пълно опустошение. Но веднага възникват поне два въпроса. Първо, защо (чак) сега? Второ, ще бъде ли достатъчно – само по себе си – за да спре стремглавото падане на партията в пропастта на политическото небитие?

Би могло да се твърди, че последният срамен изборен погром е прелял чашата на търпението (БСП загуби 70 хиляди гласа в сравнение с април 2023 г. и вече е съразмерна по влияние с ИТН). Но това не е нито първата, нито най-шокиращата „кръвозагуба“.

Процесът започна още през пролетта на 2017 г.,

доста неочаквано – кандидатът на партията Румен Радев току що бе спечелил гръмка победа и всички очакваха тенденцията да продължи. Не стана – заради Нинова, но не само. Оттогава до днес в няколко поредни избори БСП загуби 800 хиляди (!) гласа и стана безспорен шампион по електорално пропадане.

Междувременно от партията бяха изключени или остракирани голяма част от нейните ръководни дейци, въпреки че в тази „епопея на прогонените“ има най-различни и безспорно нееднозначни персонажи. Общото между тях бе, че в един момент влязоха в конфликт с Нинова, въпреки че най-изявените от тях имаха съществен принос за нейното възкачване на престола. Приложена бе добре познатата от времената на СДС практика на отлюспването, при която може да се предполага, че около партийния самодържец остават само лично предани люде, обвързани по силата на интереси или уязвимости.

Така се случи и с обкръжението на Нинова. В лично подбираното от нея ръководство (Национален съвет и Изпълнително бюро)

категорично преобладаваха нейни поддръжници,

въпреки че и там имаше известно разслоение – освен „просто лоялни“ имаше и „преторианци“. Но именно лоялните и дори част от преторианците в един момент се отказаха от нея и минаха на страната на противниците й. Някой би могъл да използва думата „предателство“, но това е спорно – отстраняването на Нинова е единственото добро нещо, което се случва на БСП през последните поне 5 години.

Защо лоялистите станаха изведнъж анти-ниновисти е кристално ясно. Защото разбраха, че ако не си отиде Нинова, няма да имат шанс да запазят и малкото останали политически ресурси. Ако отчитаме нивото на повечето от тях, не е чудно защо се колебаха и гънеха досега. Но все пак повечето усетиха, че ножът наистина е стигнал до кокъла и че на едни следващи избори БСП може въобще да не влезе в парламента. Разбира се, внезапният порив на смелост на „Позитано“ би бил невъзможен без решителната намеса на все по-оредяващите представители на БСП в местната власт и без продължаващия натиск на прогонените от Нинова. Съотношението на силите се промени, на нейна страна останаха или най-бавно схватливите, или най-зависимите.

Но с „изваждането на ряпата“

пред БСП не се откриват безоблачни небеса.

Тепърва започва нов сериал на борбите по върховете на партията. Тези, които до вчера бяха непоколебими изпълнители на волята на Нинова, а днес се превърнаха в освободители на партията от „ниновото иго“, не крият амбициите си. Един от „великите социалистически комбинатори“ – Борислав Гуцанов, вече обяви, че ще се кандидатира за председател на партията. Останалите от кръжеца също ще се включат в различни конфигурации. Тепърва ще видим каква линия ще възприемат изключените и прогонените – ще се върнат да съживяват БСП или вече са се насочили към хипотетичната партия на президента.

Така или иначе, между почти всички относително изявени фигури в социалистическата партия

има стари и доста солени сметки за уреждане.

В момента те постигнаха временно примирие, за да отстранят Нинова, но дали то ще се запази, когато скоро дойде моментът да се разпределя партийната власт?

Започналата дворцова промяна в партията едва ли ще бъде улеснена от поведението на Нинова и останалите й верни членове на НС и особено на парламентарната група. Поне засега изглежда, че с едно-две изключения депутатите на БСП няма да бързат да вземат страна, още повече дължат попадането си в парламента изключително на личната благословия на председателката. Разбира се, благодарността си е благодарност, а политиката е с пари, но ситуацията е крайно неясна.

От една страна, повечето от днешните депутати на БСП – като яростни ниновисти – си дават сметка, че още на следващите избори ще бъдат изчегъртани от листите. Някои може би засега си купиха индулгенции, но какво ще се случва по-нататък трудно може да се предвиди. От друга страна, колкото и да е сложно,

предстои да се разиграе нов спектакъл

около формиране на мнозинство и излъчване на правителство, т.е. поредно раздаване на порции. Новото ръководство на БСП вече заяви, че няма да участва и няма да подкрепя управление с мандата на ГЕРБ и ДПС, но каква ще бъде позицията на поне част от червените депутати не е ясно. И в политиката удавниците се хващат за сламка. Ако въобще бъде избрано правителство, то ще бъде слабо и уязвимо, но властта предлага множество видими и невидими изкушения.

Един от първите тактически въпроси, които ще търсят отговор, е как ще се развият отношенията между новото (временно) ръководство на партията и парламентарната група, която неминуемо ще се раздели в някаква пропорция. Нинова, Свиленски, Методиев и други – като познаваме нрава им – ще направят труден живота на новоизпечения председател на групата.

Но генералният въпрос е

как ще изглежда новото ръководство на БСП след „ерата Нинова“.

Социалистическата партия би имала някакъв шанс да се съживи само при излъчване на нов екип, което означава няколко неща. Първо, хора, последователно (а не конюнктурно) противопоставяли се на политическите грешки на старото ръководство. Второ, преосмисляне на основните идеологически постановки и послания. Трето, нормализиране на отношенията с президента, който, независимо от евентуалните му планове, има интерес БСП да се запази като бъдещ партньор. Четвърто, предлагане на реални (а не пропагандистки) политически решения.

С една дума, тези, които свалиха Нинова, могат да направят още едно, може би последно добро дело за БСП – да подготвят честни вътрешнопартийни избори, да отстъпят и да се оттеглят. Това изглежда добре – но твърде добре, за да се случи на практика.   

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст