Орен Симаниан – предприемачът иноватор, гражданин на света, който мрази да чака

Орен Симаниан - предприемачът иноватор, гражданин на света, който мрази да чака

Орен Симаниан е експерт в областта на стратегическите иновации в различни сфери с огромна страст към спорта, лектор, предприемач и старши консултант по иновации. През последното десетилетие е представил израелски нововъведения в около 100 лекции по целия свят, включително в Световната банка във Вашингтон и TEDx, както и на икономически форуми, в университети, посолства и др. Орен е ключова фигура в израелската стратъп общност, която е избрана за една от шестте водещи фигури в Тел Авив. Основател е на Форума на мениджърите на предприемаческите общности в Израел.

В миналото е представлявал Indiegogo – интернационална платформа за групово финансиране, чрез която е събрал над 25 млн. щ. долара за различни проекти. създава Центъра за предприемачество и рисков капитал към Университета в Тел Авив – – TAU Ventures.

След дълга спортна кариера като футболен съдия във Висшата лига и след дийности за популяризиране на технологиите и предприемачеството, Орен основава Colosseum Sport – една от водещите международни групи за иновации в света, отговорна за свързването на големите спортни организации в Израел и по света, свързани със здравословния начин на живот.

Орен има комбинирана диплома по счетоводство и икономика от Университета в Тел Авив и чете лекции в няколко академични институции.

Господин Симаниан даде ексклузивно интервю за banker.bg.

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Името ми е Орен Симаниан. Много хора мислят, че съм арменец, но не съм. Моят баща е от Иран, майка ми – от Либия. Аз съм евреин. Ние сме малко семейство в Израел от три момчета (минимумът за страната са три деца).

Аз съм либерален човек и имам две деца и куче. Разказвам за произхода си, защото е интересно да се види израелският микс от култури. Съпругата ми е наполовина германка, наполовина полякиня. Така че, когато се съберат четирите държави и се смесят – това са моите деца. Аз мисля много креативно, моята съпруга – много подредено в общоприетите норми, а моите деца са смесица от двамата.

А какво е вашето образование и опит?

Следвах икономика и счетоводство в Университета на Тел Авив – едно от най-добрите висши учебни заведения в света. И имах възможността да изградя иновационна практика в него: учредих Центъра по иновации в Университета в Тел Авив, основах Центъра за рисков капитл (в университета), създадох екосистема за иновации и еволюция – всичко това е в кръвта ми.

Съществува разлика между иновациите и технологията – аз съм от страната на нововъведенията. Технологията е фактор и аз също съм фактор. Ако не мислите достатъчно философски, достатъчно задълбочено, ако не сте достатъчно добър свързващ елемент, технологията няма да промени нищо. През последните 15 години съм споделил моя подход в иновационната сфера в над 80 държави и в повече от 150 международни изказвания. И вярвам истински, че икономиката, креативната икономика, е база за иновативния дребен и среден бизнес и това е бъдещето.

Какво ви мотивира да създадете Colosseum Sport и защо избрахте точно това древно име?

Преди всичко, започнах пътя си в общото иновационно предприемачество и паралелно с тематичното му изграждане, бях активен спортист – футболен съдия във Висшата лига. И преди шест години реших да обединя страстта си към спорта и към технологиите. Една нощ си легнах да спя – а това беше нощта преди срещата ми с дизайнера, който трябваше да направи бранда ми и аз трябваше да дам име.

Когато се събудих на сутринта, непонятно за мен, изникна името Colosseum и аз реших да го избера, още повече е свързано и с историята на Израел. Colosseum е бил арена за борби. Но войната в света на икономиката и мирът могат и трябва да се постигат с решения, които ще донесат блага на хората без да се използват природни ресурси, а само технологии.

Какво е мнението ви за глобализацията и въздействието й върху спорта?

На първо място, смятам, че спортът се променя бързо. Класическият спорт продължава да е спорт. Но ние трябва да открием начини да направим играта по-атрактивна и аз мисля, че точно този път следваме днес. Спортът е език, различен тип музика. Спортът и музиката са двете неща, които свързват хората и развиват ума да мисли глобално.

Така че глобализацията на спорта е въпросът, който си задаваме не само за да намерим начин да го превърнем в световен, но и да го демократизираме. И да се запитаме как даваме възможност на хората по света да играят баскетбол и футбол и тенис на маса, и не само да играят, но и да гледат. Проследяването на спортните срещи струва много пари и съвсем не е лесно да се осигури възможност на хората да гледат спортни срещи.

Как иновациите променят спортния свят?

Иновациите са удивителен подход и те вече се случват. Спортът е среща, спортът е уютно място, спорт е да гледате играта от дома си, спорт е да паркирате колата си на безопасно място, да се чувствате защитен и спокоен, че хората няма да хвърлят различни неща върху вас, той е и преживяване. И, според мен, пазарът в Съединените щати е възприел разбирането, че спортът е забавление. Докато в други държави по света това не е така. За тях спортът е състезание, битка. В действителност, спортът е забавление и светът върви в тази посока, но много бавно заради множеството културни различия.

Кои са основните пречки и бариери пред иновациите в спорта?

Нае първо място са динозаврите, на второ – ноу-хау, на трето – политиката.

Динозаврите са хора от различни възрастови групи – от 25 до 75 години, и ние ги наричаме така защото не са отворени и възприемчиви. Има ги в много финансови институции, спортни институти, в други публични сектори – лица, които се страхуват от нововъведенията и технологиите.

На второ място е липсата на ноу-хау.

На трето – политиките, които са изключително важни. В доста сфери от живота ни има хора – малки групи от лица, които вземат решенията и които не искат да се наслаждават, не търсят решения, а единствено удобства. Те обаче няма да спечелят, защото последната дума има пазарът.

Смятате ли, че българите имат потенциал да бъдат успешни в иновационната област и че България е подходящо място за такъв бизнес?

Да. Аз мисля, че България притежава голямо количество добър работен капитал, но все още й липсват добри живи технологични инвестиции, както и добър капитал за иновации. Да, в България има технологии, но малко иновации. Докато в Израел това е индустрия. Аз имах срещи с няколко български предприемачи и те бяха на същото мнение. Повечето хора искат да бъдат откриватели, да разработват идеи.

Стартъп фирмите са рисков бизнес и инвестирането в тях е трудно. Как успявате да убедите инвеститорите да влагат пари в тях? Правите ли собствени атнализи?

Това е комбинация. В началото, когато стартъпите са в ранна фаза, се питам дали вярвам във вас, че можете да го направите, а не в продукта ви. Дали сте добър предприемач. Срещнах се с двама предприемачи в София и единият от тях беше добър, а другият просто разкзваше истории без никаква връзка между тях. Така че как да вложиш пари в него?

И как разбрахте това?

Аз го чувствам – това е страстта. Можете да подушите с носа си какво прави някой. Усещате дали някой разбира, дали той (или тя) иска да плати социалната цена, психичната цена. Това се вижда. И аз мога да го подуша.

Какво мислите за Олимпийските игри в Париж? Дали ще се превърнат в модел за мега-събития в бъдеще от гледна точка на балансирането на разходите и сложността и, същевременно, запазване на качеството и незабравимото преживяване?

О, това е добър въпрос. Смятам, че има много предизвикателства пред организацията и сигурността. Париж е добре организиран и развит град. Което е добра начална точка. От друга страна обаче, има много проблеми, които вече видяхме в последните шампионски лиги когато организацията и контролът по сигурността влязоха в сблъсък на организационно равнище. И аз мисля, че те не осъзнават това. Усещането ми е, че ще има предизвикателства в тази област.

Същевременно, ми допада изключително техния подход към изграждането на обектите: не да строят огромен олимпийски град, а устойчив кампус, устойчиви Олимпийски игри, за които ще се изградят само два инфраструктурни обекта. Те няма да са като Катар, където умряха 6 хил. души и където построиха скъпи и безполезни съоръжения, раздадоха пари наляво-надясно и корумпираха хора. Няма да са и като Китай. Освен това, екосистемата в Париж е много добра и организаторите свършиха впечатляваща работа по използване на иновации. А най-главното е, че за първи път церемонията по откриване на игрите няма да е под един покрив.

Бихте ли ни казали нещо, което е много важно от ваша гледна точка и за което не сме говорили?

Смятам, че малки държави като България, Швеция, Израел и други, днес могат да окажат влияние чрез спорта, но трябва да използват иновативни елементи, за да извлекат възможно най-голяма полза. Мисля, че България трябва да се опита да направи хората тук щастливи, патриоти заради спортните постижения и това ще доведе до признаване на технологиите.

Според мен, в България живеят талантливи хора. Но, от друга страна, иновациите отсъстват като съотношение на човешкия потенциал. И вярвам истински, че добрите места за живот са онези, в които може да се постигне баланс между професионалните постижения и личния живот: където хората имат добър живот, добра храна, добри партита, добра околна среда, хубави концерти, но и повече от 12 часа в офиса.

Ако трябва да избирате днес своя бизнес-път, бихте ли избрали същия?

Много добър въпрос. Ние оценяваме живота си с изминатия път. И аз не бих могъл да желая по-добър. Направих много неща. Пътувах много, имах удивително пътешествие – до повече от 80 държави и срещ по въпросите на иновациите и курсове за хиляди предприемачи. И ако съм успял да променя мисленето на хората как да изградят бъдещето си, бих казал OK. Не съжалявам за избрания път и отговорът ми е “не”.

Кое е любимото ви българско ястие, ако имате такова?

В Израел има много български ресторанти и те са много известни и популярни. И когато се хранех в тях, харесвах много кухнята, защото е много традиционна – не просто шницел или нещо от този сорт, но български ястия. Не помня имената им, но знам, че българите имат култура и смятам, че те са “пикантните” европейци като култура и характер.

Коя е думата, която мразите най-много?

Мразя думата “чакай”. Мразя когато хората казват “чакай сега, не сега”…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст