Докато не бъде избран председател на парламента, закъснелият вчера за първото заседание на 50-ото Народно събрание депутат от “Величие” Николай Марков няма да може да положи клетва, а Христо Иванов, който е подал заявление за напускане, няма да може да се оттегли, както обеща след резултатите от изборите.
Това обясни доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в ефира на Българското национално радио.
Припомняме, че случаят с неизбрания председател не е прецедент – за да се стигне до избора на Вежди Рашидов на този пост в 48-ия парламент бяха необходими три дни, Росен Желязков беше избран една седмица след откриването на 49-ия парламент.
Днес кворумът трябва да бъде 237 души, колкото беше и при полагането на клетвата вчера и заседанието беше прекъснато за днес – 20 юни, от 10.00 часа. Така, за да има избран председател, днес трябва да дадат своя глас за въпросната кандидатура 119 души.
Киселова се пошегува, че фактът, че председателят на “Величие” не се е заклел, може да стимулира неговите съпартийци да гласуват така, че по-бързо да бъде избран председател на парламента.
Освен това според Киселова оставката на Христо Иванов като народен представител може да бъде гласувана едва след като бъдат избрани и председател и заместник-председатели на Народното събрание.
Експертът обяви, че ако не се осъществи подобен избор, ще се стигне до нови избори. За да се излезе от патовата ситуация, трябва или да се смени преговарящият екип, или да се смени предложения кандидат за председател на Народното събрание. Киселова нарече безотговорни коментарите на други експерти, които са предвиждали, че предложенията на ГЕРБ-СДС ще минат с подкрепата на депутатите от “Има такъв народ”. Според нея не трябва да се забравя, че шестата политическа сила в момента е възникнала именно като анти-ГЕРБ формация.
На въпрос, ако не бъде избран председател на парламента, как ще завърши животът на 50-ото Народно събрание, Киселова отговори, че това не може да стане – Конституцията не е предвидила подобен вариант, защото изборът на председател на парламента винаги досега е бил част от тържествената, ритуална част на откриването на народното събрание и при предишни парламенти това е ставало в рамките на час.
Фрагментацията на парламентите обаче е довела до такива продължителни заседания като в случая с избора на Вежди Рашидов и Росен Желязков. Според Киселова народните представители нямат избор – те трябва да осъзнаят, че трябва да намерят консенсусна за всички фигура.
Докато това не се случи и президентът Румен Радев ще остане само наблюдател на процесите, тъй като и самите парламентарни групи не са регистрирани като такива – т.е. трябва да бъде избран председател на парламента, за да може до него да се подадат заявления за конституиране на отделните парламентарни групи. Така и Калоян Методиев от “БСП за България” ще си остане член на коалицията в парламента, въпреки решението на Националния съвет на партията.
