Жителката на Швеция Елен Бегли била повече от доволна когато направила първата си продажба на популярно приложение за дрехи втора употреба. Но няколко минути по-късно трепетът се превърнал в шок след като 20-годишната шведка разбрала, че е била ограбена.
Вичко изглеждало нормално когато момичето получило директно съобщение от платформата с искане да потвърди личните си данни, за да приключи сделката. Тя натиснала адреса за връзка, който “изстрелял” банковата й идентификация – масова система за цифрофа авторизация, използвана от почти всички пълнолетни шведи. След кто получила няколко съобщения за грешки, започнала да мисли, че се е случило нещо лошо, но вече било късно: над 10 хил. крони (1000 щ. долара) били източени от сметката й, а крадците изчезнали в дигиталните сенки.
Въпреки че финансовите престъпления привличат по-малък медиен интерес от ръста на ганнгстерските пресрелки, те се превръщат във все по-голям риск за страната, която за жителите извън границите й е важен тест за справянето с безкасовите измами след като продлжава да вади от употреба хартиените пари по-бъро от която и да било друга държава в Европа.
Онлайн измамите и цифровите престъпления в Швеция са скочили лавинообразно, като криминалният контингент е отмъкнал 1.2 млрд. крони през 2023-а чрез клопки, подобни на тази, в която е попаднала Бегли. Сумата е двойно по-висока от размера на ограбените пари през 2021-а. Агенците за борба с фнансовите измами изчисляват, че размерът на шведската “криминална икономика” може да достигне 2.5% от БВП на страната.
За да спрат дигиталния криминален поход, шведските власти притискат банките да затегнат мерките за сигурност и да ги направят по-трудни за преодоляване от престъпните технологични виртуози, но това е деликатен балансиращ акт: прекалените действия могат да забавят икономиката, а оскъдните – да подкопаят доверието и да нанесат щети на легитимния бизнес.
Използвайки сложни мрежи от кухи компании и подправяйки документи, за да получат достъп до шведската социална система, бразовани и опитни измамници са превърнали Швеция в “Силициева долина за криминално предприемачество”, посочва Даниел Ларсон – старши следовател по икономически престъпления.
Преходът на Швеция към електронни разплащания започна след скока на въоръжените грабежи през 90-е години на мналия век и до 2022-а едва 8% от шведите твърдят, че използват пари в брой за покупките си, показва проучване на централната банка на страната. Редом със съседна Норвегия, Швеция е страната с най-малко банкомати на човек от населението, констатира Международният валутен фонд.
Разространението на BankID играе съществена роля в шведската уязвимост Систеата работи като онлайн подпис. Ако бъде използвана, сделката се смята за приключила и трансакцията се изпълнява незабавно. Тя е разработена от шведските банки, за да направи електронните плащания по-бързи и по-лесни от издаването на пачки от разписки. От официалното й въвеждане през 2001-а тя се превръща в част от ежедневието на шведите.
BankID се контролира от консорциум от частните шведски кредитори, включително Swedbank, SEB и Svenska Handelsbanken. Досега са направени ред промени за подобряване на сигурността защото правителството изследва възможностите за предлагане на издаден от държавата дигитален идентификационен код.
Част от проблема е и фактът, че BankID се използва толкова широко, не само от отделните индивиди, но и от правителствени агенции, за да улеснят основаването на законен бизнес в Швеция, което дава нови възможности на измамниците. Някои от тях използват фалшиви фирми с несъществуващи служители на заплата, за да перат пари. Чрез такива схеми престъпниците могат да превръщат постъпленията от измами и продажби на наркотици в инструмент за получавне на банкови заеми и за източване на плаания от системата за социално осигуряване.
Докладваните случаи на измами с обезщетения са скочили двойно през последното десетилетие – от малко под 9 хил. броя през 2014-а на 23 хил. през 2023-а, по данни на Шведския национален съвет за криминална превенция. В опит да спре престъпленият, правителството създаде нова агенция през тази година, кято се занимава специално с проследяването на големи плащания от социалната система.
Със задълбочаването на проблемите, банките въвеждат мерки, позвояващи допълнително ниво на сигурност, включително изискване на потвърждения от доверена втора страна за големи трансфери. В по-голямата си част обаче те са доброволни и потребителите избират сами дали да ползват двустепенна оторизация или да забавят плащанията.
Нежеланият развой на събитията доведе до призиви към банките да поемат по-голяма част от последствията когато клиентите им са обекти на измами. През втрото полугодие на 2023-а фирмите за финансови услуги са плащали едва 10% от сметката. Финансовият надзорник на Швеция призовава правителството да последва примера на Великобритания, която от октомври ще изисква от банките да възмездяват потребителите, които са били измамени когато са правили трансфери.
Докато подобно законодателство бъде гласувано и в Швеция обаче шансът пострадалите да си получат парите обратно е нищожен.